Без конкуренция в света: Летящият радар А-100 “Премиер” влезе в нова фаза на изпитания

Без конкуренция в света: Летящият радар А-100 "Премиер" влезе в нова фаза на изпитания


Перспективният самолет за радиоелектронно наблюдение, насочване и управление А-100 “Премиер” влезе в нов етап на летателни изпитания. Това съобщиха за РИА “Новости” от пресслужбата на холдинга “Роселектроника”, част от групата на “Ростех”.

А-100 е разработен от група предприятия в състава на основния разработчик АО “Концерн Вега” (част от “Роселектроника”), АО “ТАНТК им. Г.М. Бериев” и редица други организации от отбранително-промишления комплекс на Русия.

“На 8 февруари се състоя първият полет на многофункционалния авиационен комплекс за радиоелектронно наблюдение и насочване А-100 в рамките на програмите за предварителни летателни изпитания”, разказаха от пресслужбата.

По-рано самолетът изпълни няколко полета в рамките на летателно-конструкторските изпитания.

От холдинга уточниха, че в хода на полета са проверени пилотажно-навигационните характеристики на базовия самолет, работата на системите за автоматично управление, оценени са характеристиките на аероеластичната устойчивост на планера и са отработени алгоритмите за връзка между екипажа и наземните точки за управление.

Генералният конструктор на АО “Концерн Вега” Владимир Верба отбеляза, че радиоелектронните инженери и самолетните строители са доказали, че нивото на научните изследвания и конструкторските разработки при създаването на самолети за радиоелектронно наблюдение и насочване в Русия не само не отстъпва на световните, но и ги превъзхожда по редица ключови показатели.

Многофункционалният авиационен комплекс А-100 е разработен във връзка с появата на нови класове цели и създаването на изтребителна авиация от ново поколение. Възможностите му значително превъзхождат както руските, така и чуждестранните аналози, включително самолета ДРЛО Е-3 на САЩ.


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.