Китайските контрабандисти превозват скъпи коли в скоростни бронирани катери по СТЕЛТ-технология
Надпреварата с полицията започнала още преди 30-ина години
Интернет-ресурсът hisutton.com в публикацията Armored Stealth Boat разказва захитрелите китайски контрабандисти превозват в страната автомобили лукс класа. Проблемът с контрабандата на автомобили в Китай станал актуален през1980-те години и постепенно се превърнал в надпревара с полицията.
Последното достижение на криминалната мисъл стана „Защитен малко забележим катер” (Armored Stealth Boat, ASB).
Обемът на автомобилната контрабанда на територията на Китай сега се оценява на 1 млрд долара годишно.
Само една банда, разбита през 2013 г., е обвинена за вноса на 1000 автомобила годишно, предимно BMW, Mercedes, Porsche, Bentley и даже Rolls Royce.
Измислени са много пътища – от превоз в стандартни морски контейнери да разглобяване на части с последващо сглобяване в КНР. Понякога ги товарят на катери или морски съдове с маскирано присъствие на борда. Попаднали в Китай, колите веднага получават фалшиви документи и излизат на борсата.
Както и колумбийските наркокартели, китайските контрабандисти залагат на високата скорост при транспортиране по река от Хонконг. Скоростта обаче не винаги помагала при радарно засичане. Затова се строят специални по технологията СТЕЛТ.
Първият катер ASB е заловен от полицията още през 2003 г. в провинция Гуанчжоу. Открит е в яхтклуб на остров между Гуанчжоу и Хонконг. Това разполовяване на пътя му позволявало да измине разстоянието на два нощни прехода.
Характеристики на ASB: Товароподемност – 2 автомобила; дължина – 14,5 м; скорост – 50 възела (92 км/ч), силова установка от 6 двигателя с мощност 200 к.с., работещи на водометен принцип.
Броневата защита се състои от 8-12 мм бронирани плочи, разположени под наклон от 35 градуса. В „рубката” има само едно стъкло и то непробиваемо от куршуми.
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.