Как СССР продаде бойния си флот на “Пепси”

Как СССР продаде бойния си флот на "Пепси"
Всичко се случва заради потенето на Хрушчов

През 1959 г. американският президент Айзенхауер решава, че съветските граждани трябва да научат от първа ръка какъв е стилът на американския живот и какви са предимствата на капитализма пред комунизма.

И така американското правителство организира в Москва “Американско национално изложение” и изпраща Никсън (по това време вицепрезидент на САЩ), за да представлява правителството на САЩ.

На изложението съветският лидер Хрушчов и Никсън се срещат. Наблюдават с интерес най-новите технологични постижения и потребителски стоки от САЩ, когато завързват дискусия за облагите на комунизма и капитализма. Разгорещеният разговор и  високите юлски температури стават причина Хрушчов да започне видимо да се поти. Доналд Ем. Кендъл, тогава вицепрезидент по маркетинга в “Пепси”, забелязва случващото се и, за да помогне на Хрушчов, му подава чаша с “Пепси”. Снимката, направена точно в този момент, обикаля света и се превръща във възможно най-голямата реклама за “Пепси”.

 

Пепси срещу водка

Тринадесет години по-късно, през 1972 г., Доналд Кендъл (президент на “Пепси” от 1963 г.) вече от доста време се опитва да намери пазар за газираната напитка в СССР. Никсън вече е президент, така че Кендъл се възползва от контактите си него, за да издейства търговско споразумение, с което напитката Made in USA да стигне до Съветския съюз.

След като споразумението вече е почти подписано, възниква сериозен въпрос: как Съветският съюз ще плаща на “Пепси”? По онова време СССР няма достъп до чуждестранна валута, а пък рублата не може да се обменя на международния пазар. Решението е да се плаща с водка! Съветското правителство, естествено, разполага с големи количества водка, тъй като повечето марки от това питие са държавна собственост. И така се стига до договорката, че СССР ще плаща със “Столичная” – марка водка, създадена през 1901 г. по рецептата на известния руски химик Дмитрий Менделеев, създател на периодичната таблица на елементите.

Това споразумение влиза в историята: “Пепси” се превръща в първия западен продукт, който се продава в СССР. Освен това “Пепси” навлиза на пазара на алкохолните напитки, защото става ексклузивен вносител на прословутата водка “Столичная” за ожаднелия американски пазар.

“Пепси” и нейният военен флот

През 1989 г. първото споразумение между “Пепси” и СССР е на път да изтече и започват преговори за подписването на ново. В този момент “Пепси” вече има над 20 фабрики в СССР, които бутилират напитката за търговската мрежа. Новото търговско споразумение е на стойност около $3 милиарда и е ясно, че само “Столичная” няма да е достатъчна, за да се плати по контракта. СССР продължава да изпитва затруднения на международните пазари и не може да обменя рубли, затова трябва да намери нов алтернативен метод на разплащане.

За пореден път Съветският съюз намира решение: докато през 1970-те в страната има много водка, то през 1980-те изобилства военното оборудване, наследено от студената война. СССР предлага на “Пепси” да плати с флот от дизелови подводници. Колкото и странно да ви се струва, “Пепси” приема договора, защото компанията знае, че това е единственият начин да продължи да продава “Пепси” в СССР

Споразумението включва 17 подводници, един крайцер, една фрегата и един разрушител, които са препродадени на шведска компания за рециклиране на старо желязо. Тези 17 подводници превръщат “Пепси” през дните, през които тя води преговори за продажбата им с шведите, в шестата най-голяма военна сила в света по брой на дизелови подводници.


Loading...

Както коментират в блога “Непреклонното село”, президентът на “Пепси” Доналд Кендъл казал с шеговит тон на съветника по националната сигурност на САЩ: “Разоръжаваме СССР по-бързо от вас”. / bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.