Американският политолог Йен Бремър в публикация в Nikkei твърди, че Путин е пример за извънредно сполучлив политик.
Той е способен да получи изгода от всяка международна криза, даже и да няма към нея непосредствено отношение.
Бремер упоменава обвиненията по адрес на Кремъл по повод хакерската атака спрямо Националния Комитет на Демократическата партия и предизборния щаб на Хилъри Клинтън. Политологът е уверен: опасенията, че на Кремъл са известни американските тайни и че той може да повлияе върху изборите за президент на САЩ, предизвикват у Путин не само усмивка, но и желание да се наслади на шоуто.
Путин също така получи сериозни отстъпки от страна на Белия дом относно Сирия – Вашингтон се съгласи да координира с Москва нанасянето на удари по групировката „Джейш ан-Нусра”, представляващ сериозна заплаха за режима на Асад. Най-голяма победа на Путин обаче стана фактическото признаване от Запада на военното присъствие на Русия в Близкия Изток”.
В интерес на Москва се оказа дори и Brexit, който вероятно ще доведе до отслабване на европейските санкции против РФ, тъй като Британия беше един от най-влиятелните антируски гласове в ЕС, счита политологът. Сега, на върха на разрушаващия се пред очите Евросъюз, Москва може да прокара своя алтернативен проект за ЕАЕС (Евроазиатски икономически съюз).
Дори Турция, уморена от обещанията на Запада, завива към Русия. Ердоган не го спира факта, че така шансовете на Турция да влезе в ЕС стават нулеви. А Кремъл ще се радва да получи в своите редове ключов съюзник на НАТО, който с благодарност ще приеме неговата политическа и икономическа подкрепа.
На изток Русия укрепва сътрудничеството си с Китай и точно в момента, когато решението на съда в Хага не му призна правата върху спорните територии в Южнокитайското море.
„Русия сега има много проблеми: свързана с нефта слаба икономика, липса на международни съюзници. Сега обаче всичко се нарежда така, както би искал Путин, и е съвършено ясно, че той ще стигне до край” – обобщава Бремър.
Източник: blitz.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.