МО “изпусна” 90 млн. лева за модернизация

МО пак на сухо Борисов обеща ама излъга!
Мегасделки са в очакване на подпис, а забавянето може да обърка финансирането им
Гръмките хвалби на правителството в оставка, че отделя повече пари за отбрана на практика може да се окажат само на хартия. За миналата година кабинетът на Борисов задели целево 160 млн. лева за военната авиация и флота, но по-голямата част от средствата – 90 млн. лева – са останали неусвоени и не се предвижда да бъдат прехвърлени към бюджета за тази година.

Единствените проекти, които са платени с тези средства, са за стягането на старите съветски изтребители МиГ 29.

Правителството лансира целевото финансиране като началото на мащабна модернизация на армията, но проектите за закупуването на нов тип изтребители и кораби, така и не тръгнаха миналата година, а предвид нестабилната политическа ситуация не е ясно дали това ще стане реално и през тази година.

Сериозното забавяне заплашва цялостната рамка за финансиране на двата проекта, които общо ще излязат над 2.3 млрд. лева. Така България продължава да остава далеч от препоръките на НАТО за съвместима армия и увеличаване на средствата за отбрана.

За какво отидоха парите?

Със изхарчените 70 милиона основно бе закърпено положението в авиацията, но проблемите остават на масата.

С 12 млн. лева бяха ремонтирани основно 6 двигатели, за над 42 млн. лева бяха закупени 4 нови двигатели и 6 ремонтирани и с 15.5 млн. лева – 5 кутии на самолетни агрегати, съобщиха за Меdiapool от Министерството на отбраната.

От финансовото министерство уточниха, че предвидените 10 млн. лева за подготовката на проекта за закупуване на нов тип изтребител не са усвоени.

Не са усвоени и всичките средства, предвидени за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили, потвърдиха от финансовото министерство.

Червена светлина

И двата проекта не стартираха през миналата година, въпреки твърденията на политическото ръководство на МО. Ако това не стане и през тази година, плановете за модернизацията на армията сериозно ще изостанат.

По закон военните проекти над 100 млн. лева трябва да минат и през парламента, така че са в правомощията само на редовно правителство.

Според средносрочната бюджетна прогноза за тази година са предвидени около 231 млн. лв. за придобиването на нов тип изтребител, 226 млн. за 2018 година и още 226 млн. лв. за 2019 г. За новите кораби са предвидени по 171 млн. лв. за 2017 г. и 2018 г. и 97.0 млн. лв. за 2019 г.

Около двата проекта обаче има много интереси и е напълно възможно следващото редовно правителство да ги пренапише и допълнително да ги забави, като това ще обърка сериозно финансовата рамка.

Мегасделката за изтребителите

Закупуването на нов тип изтребител е безспорно най-приоритетният проект от модернизацията на армията и се очаква да излезе най-малко 1.5 млрд. лева. Българските изтребители не са съвместими с НАТО-вските, като бойната авиация е 100% зависима от Москва.

Проектът за нов тип изтребител се движи от много години, като в първия мандат на ГЕРБ бе подготвена сделка за изтребители Ф 16 втора ръка от Португалия, но правителството на Борисов тогава подаде оставка.

Сегашният проект бе подготвен от екипа на сегашния президент Румен Радев, но според различни източници, след като той излезе от Военновъздушните сили, проектът е бил коригиран.

Избира се между предлаганите от Италия изтребители “Юрофайтер”, от Швеция – “Грипен”, а от САЩ и Португалия – Ф-16. Според Министерството на отбраната само тези страни могат да осигурят търсените от България машини на достъпна цена.

Според експерти обаче България реално не може да си позволи “Юрофайтер”заради високата им цена и ще избира между “Грипен” и Ф-16.

Офсетът: инвестиции или оскъпяване

Новият президент Румен Радев вече обяви, че ще има отношение към модернизацията и обяви, че ще настоява проектите да са придружени от офсетни споразумения. Те имат за цел да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката.

На това негово изискване отговаря офертата за “Грипен”. Представителите в България на производителя СААБ твърдят, че са готови да предложат много силна офсетна програма.

Офсетът обаче не се разглежда еднозначно, тъй като според експерти оскъпява излишно военните сделки.

България има противоречив опит с офсета, като част от договорените дейности по споразуменията така и не бяха изпълнени.

Кораби и бронирани машини

Вторият проект, за който вече има планирано финансиране, е за два нови патрулни кораби. Очаква се проектът да е на стойност над 800 млн. лева.

Паралелно се подготвя и трети от най-скъпите проекти – за нови бронирани машини за Сухопътните войски, който също се движи около 1 млрд. лева. Първоначално този проект бе приоритетен, но впоследствие изненадващо бе изместен от този за новите кораби.

В тази рокада депутати заподозряха различни интереси, но в крайна сметка правителството на Борисов одобри финансирането на покупката. От Военноморските сили твърдят, че са готови да го стартират през тази година.

Шашмата с бюджета

Средствата, които страните членки на НАТО отделят за отбрана, се следят стриктно от Алианса. НАТО от години призовава България да вдигне бюджета и поетапно да започне да отделя годишно по 2% от БВП за отбрана. Въпреки политическото съгласие за това, все още не сме постигнали сериозни резултати.

Средствата основно отиват за заплати и текуща поддръжка, като на практика не остават средства за капиталови разходи. Парите не стигат и за увеличаване на войнишките заплати, които са около 600 лева и трудно могат да привлекат качествени кадри.

Призивите на НАТО за вдигане на средствата пък ще стават все по-настойчиви на фона на очакванията САЩ вече да не “покровителстват” Алианса след идването на власт на Доналд Тръмп.

За миналата година българският бюджет за отбрана се движи под 1.4%, съобщиха от финансовото министерство. И дори остават неусвоени част от предвидените ресурси.
Източник: mediapool.bg