Военният разузнавач ген. Стефан Стефанов: Няма агентура за борбата с тероризма

Немалка част от офицерите под прикритие у нас бяха принудени да се уволнят
– Г-н генерал, като че ли Европа е непосилна пред тероризма?
– Да, тя се оказа неподготвена за противодействие на тероризъм, облечен в радикалната форма на една от най-разпространените религии – исляма. Като прибавим и провала на неолибералните стратегии и мултикултурализма, проповядвани като мантра от водещи европейски държави, не сме далеч от момента, когато територията ни може да се превърне в полигон за изпитание на нови форми и методи на ислямския тероризъм.

– Не сте ли краен в оценките си?

– Ни най-малко! По-скоро съм обективен. Едно приведено в действие взривно устройство, с няколко десетки убити, на някой контролно-пропускателен пункт в Ирак или Сирия ще бъде прието като поредното и само ще допълни тревожната статистика за жертвите. Същото, ако бъде взривено в центъра на Париж, Берлин или друга европейска столица, ще има коренно различен ефект и ще се доближи до целта си. А тя е насаждане на несигурност и страх в стотици европейски граждани.

– Кой е виновен?

– Европейските политици допуснаха няколко основни грешки, които провокираха враждебност, ескалираща до омраза и желание за реванш в нехристиянското население. Една от тях беше имперското поведение на големите държави по отношение на страните от Африка. Заслепени от несметните богатства, извличани от техните територии, те не обръщаха внимание на радикализирането на все по-големи общности от местното население. Значителна част от младото арабско поколение, търсейки препитание, емигрира във Франция, Германия, Испания и други европейски страни. Европа си присвои правото и активно участва в насилственото политическо пробуждане на Близкия изток, което не доведе до очакваните резултати. Европа остана безмълвна, когато САЩ заедно с Великобритания осъществиха през 2003 г. „престъпната инвазия“ в Ирак. Последваха бомбардировките в Либия и подкрепата за въоръжените действия на „умерената опозиция“ в Сирия. Най-лошото обаче предстоеше. С недалновидната си политика в Близкия и Средния изток САЩ създадоха благоприятната среда за възникването на „Ислямска държава“. И отново с мълчаливото съгласие на Европа. Тероризмът беше приет за официална доктрина на „онеправданите“. Изводът се налага от само себе си. Главният виновник за днешната тревожна обстановка в Европа е самата Европа !

– Бихте ли посочили някои конкретни заплахи за България?

– България не се изключва от общите заплахи за Европа. По-конкретно бих посочил факта, че ислямизирането на българските цигани в района на Пазарджик ескалира въпреки предприетите съдебни разследвания. От друга страна, специалните ни служби безуспешно полагат усилия да разкрият и преустановят преминаването на радикализирани мюсюлмани през територията на България на път от Сирия и Ирак през Турция за бившите югославски републики. Доказано е, че само от района на Босна и Херцеговина и Косово има над 600 души, местни граждани, участвали в бойните действия на страната на ислямистите. Допълнителен риск за националната ни сигурност е, че сегашното правителство е предоставило убежище на т.нар. умерена сирийска опозиция. Кой я спонсорира и с какво се занимава, е въпрос с повишена трудност. Да не забравяме, че все пак се намираме на Балканите. Миграционният поток може временно да ни заобикаля, но преминаването на отделни групи, определени като „бежанци“, или на хора, бягащи от южната ни съседка, ще бъде постоянен процес, който със сегашните ни възможности трудно може да бъде контролиран.

– Притеснява ли ви присъствието на бежанци у нас?

– Присъствието не, ако е в разумни граници. Но адаптирането на бежанците, решили да останат в България – определено. Имаме международна практика, която можем да ползваме избирателно, съобразявайки се с българската действителност. Една азиатска мъдрост гласи: „Дребна риба се пържи на бавен огън“. Опитите да се наложат на нехристиянските общности европейски норми на поведение, които те разглеждат като чужди за тяхната религия и морал, само ще забавят, а могат и да осуетят процеса на интеграция. Държавните ни институции трябва да са много внимателни и търпеливи. Не трябва да се предизвиква ситуация, която да разруши вече съществуващ, доказал устойчивостта и жизнеността си модел на мултикултурен съвместен живот, изграждан бавно и трудно в продължение на десетилетия.

– Каква е преценката ви за службите за сигурност в Европа във връзка с противодействието на тероризма?

– Не е оптимистична. По-конкретно съм разочарован от техните професионални умения и възможности. Водещите служби в тази насока не са европейски. Сред челните бих поставил специалните служби на Израел и Русия. Много добри постижения имат и специалните служби на Турция. Вижте резултатите им. За по-малко от седмица Националната разузнавателна организация (МИТ) е на път да разкрие извършителя на атентата навръх Нова година в Истанбул. Възможностите на специалните служби невинаги са функция на тяхното състояние. Убеден съм, че в Германия БНД получава достатъчно финансиране и кадрово осигуряване, но кървавият атентат в края на годината в Берлин не беше предотвратен. Аналогично е състоянието и на ГДВС във Франция и на службите на други водещи европейски държави. Резултатите от дейността им през изтеклата година са повече от скромни предвид реализираните терористични актове на територии на Германия, Франция, Белгия, Швейцария и др.

– Кои са причините?

– Те са комплексни. Но според техни анализатори, с което аз лично съм съгласен, основната е занижен професионализъм. Това означавало липсата на изградени източници за добив на конкретна информация и пренебрегването дори и на малкото данни за възможната подготовка на терористичните действия. На професионален език тези слабости се обясняват с отсъствието на развърната агентура или мрежа от осведомители в най-невралгичните сфери за националната сигурност.

– Кой е проблемният въпрос пред нашите спецслужби?

– От ключово значение за малката ни държава през такъв период е ефективната работа на специалните служби. Добиването на изпреварваща информация за евентуални терористични заплахи си остава сърцевината на тяхната дейност. Неписано правило е, че само и единствено с помощта на агенти информатори може да бъде предотвратен подготвен за изпълнение терористичен акт. Тяхното внедряване в редиците на радикално настроени мюсюлмански групи и последващо им ръководство изисква изключителен професионализъм и себеотдаване. И това ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и служба „Военна информация“ много добре го знаят. Проблемният въпрос пред българските специални служби, а и не само пред тях е по какъв начин да бъдат предотвратени действията на самостоятелни атентатори самоубийци или активирането на така наречените спящи терористични клетки за изпълнението на бойни задачи. За съжаление универсална рецепта не е измислена, което не снема отговорността от разузнавателните и контраразузнавателните ни служби.

– А пред военното разузнаване?

– Военното разузнаване, имам предвид служба „Военна информация”, е оторизирано да води стратегическо разузнаване с използване на човешки ресурси и технически средства. Тази изключително сложна и високоотговорна задача налага службата да поддържа агентура зад граница. Особено внимание се обръща на районите за действие на нашите контингенти. За съжаление немалка част от офицерите под прикритие, подготвени за решаването на задачи по борбата с тероризма, бяха принудени да се уволнят в резултат на „прецизната“ и „високоотговорна дейност“ на т.нар. Комисия по досиетата .

– Правилно ли е изпращането на армията на границата?

– Намирам за основателно решението на правителството за извеждане на редовни войскови формирования в приграничната полоса. Наивно е да мислим обаче, че ако струпаме цялата армия по южната ни граница, ще преустановим нелегалното преминаване. Необходимо е да бъде подобрено съществено взаимодействието между органите на МВР, граничната полиция и войсковите формирования. Не е решен ефикасно и въпросът с общото управление на създадената групировка. Ролята на 68-а бригада „Специални сили“ би трябвало да нарасне. Поради специфичната й подготовка и мобилните й възможности е наложително да бъде по-активна. Дори и за сметка на отложени или замразени ангажименти по линия на участие на бригадата в коалиционни учения по линия на НАТО. Става въпрос за националната ни сигурност.

Нашият гост

Бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов е роден на 22 юли 1951 г. в Русе. През 1973 г. завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. Служи в Шуменския танков полк като командир на взвод и рота. През 1981 г. завършва Военната академия „Георги С. Раковски“, след което продължава службата си във военното разузнаване. В резерва преминава през 2008 г. като бригаден генерал и заместник-директор на служба „Военна информация“ в Министерството на отбраната. До 2010 г. работи там като цивилен заместник-директор.
Източник: trud.bg