1. Синхронни „бъчви“
Сега тази фигура се показва най-вече в рамките на съревнования по висш пилотаж, но по време на Втората световна война „бъчва“-та често е била начин за пилотите да избягат от преследвачите си.
По време на изпълнението на тази фигура самолетът се обръща около хоризонталната си ос на 360 градуса.
„Рицарите“ изпълняват този номер едновременно на няколко самолета, най-често в строй „ромб“ или пък по двойки, правейки номера едни срещу други. При този вариант разстоянието между самолетите може да достигне от 1 до 3 метра!
2. Примката на Нестеров
Фигурата е известна и като „мъртвата примка“. Носи името на автора ѝ Петър Нестеров, който за първи път я е изпълнил преди повече от 100 години – през 1913 година. Днес „Руските рицари“ показват този номер не само по един, но и в конфигурации до 6 самолета.
3. „Огледало“
Този номер е един от примерите за това как летците не само работят прецизно като бижутери, но и за доверието и взаимното разбиране между членовете на екипа. Фигурата се изпълнява от двойка самолети. Единият от тях лети „по гръб“ паралелно с другия и благодарение на това се създава оптичния ефект на огледалото.
4. „Камбана“
Това е една от класическите фигури на висшия пилотаж, който руските летци са „украсили“ с изстрелването на димни следи. Първоначално „камбана“-та се е определяла като маневра, при която изтребителят става невидим за ракетите с радиолокационно насочване към целта. По време на номера самолетът се повдига с носа нагоре на нулева скорост, след което се гмурва надолу имитирайки, движението на езика на камбаната (от тук и името на фигурата).
5. „Ангел хранител“
Този номер е една от визитките на руските асове. „Руските рицари“ за първи път рисуват „Ангел“ в небето на своя 22-ри рожден ден през 2013 година. Четири изтребителя Су-27 за 6 секунди идеално ясно изстрелват димни следи и ги изпращат в необходимата посока, така че в небето да се изрисува огромен Ангел, който сякаш наблюдава какво става на земята.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.