НАТО се подготвя да разположи 4000 войници по руските граници. Това е най-мащабното подобно действие след времето на Студената война, съобщи в. “Индипендънт” (Independent).
Тъй като не се вижда краят на сегашните спорове между Москва и Запада, военният съюз днес влезе във връзка със съюзници, за да попита за ангажименти за изпращане на сили в балтийските държави и източна Полша от началото на следващата година, уточнява БГНЕС.Русия е заета с демонстрации на сила от своя страна през последните няколко седмици, разполагайки в Калининград ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и изпращайки самолетоносач и група бойни кораби в източното Средиземноморие.
Действията на НАТО в известна степен са резултат от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., както и за да бъдат уверени бившите съветски републики в Европа, които се страхуват, че Москва може да опита отново подобна стъпка.
Според плана четири бойни групи ще бъдат разположени в Полша, Литва, Латвия и Естония, като силите ще варират – от бронирана пехота до безпилотни самолети. САЩ, Германия, Канада и Великобритания ще оглавяват групите, а НАТО търси подкрепа и от други свои членове като Франция, Италия и Дания.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че действията на пакта ще бъдат “ясно доказателство за нашите трансатлантически задължения. Стратегията е част от създаване на ново възпиране, което в крайна сметка може да се комбинира с противоракетната отбрана, въздушни патрули и защита срещу кибератаки.
Въпреки това съюзът все още се бори за подобни действия в региона на Черно море, което турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че се превръща в “руско езеро” заради военното присъствие на Москва там. Поради тази причина се очаква скоро Румъния, България и Турция да излязат с план за увеличаване на военноморските и военновъздушни патрули в района. Част от плана е и разполагане на многонационална бригада на НАТО в Румъния.
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.