Криминализирането на икономическите процеси е тревожен световен феномен. Организираната престъпност вече не е само национален проблем, тя надхвърля националните граници и от края на ХХ век се е превърнала в международна организирана престъпност. Безспорна е връзката на тероризма с организираната престъпност, чиято икономическа база е т. нар. сенчеста икономика. Съвременният тероризъм е проява на сблъсък, на конфликт между мощни икономически интереси, често камуфлирани с религиозна и етническа окраска.
Натрупаните по престъпен начин свободни пари търсят своята реализация по целия свят. Според редица изследователи движението на финансовите потоци от т. нар. мръсни пари възлизат ежегодно на колосалните суми от около 800 милиарда до 1 трилион долара. Тези финансови потоци са дамоклиевият меч над световната икономика, тъй като сериозно застрашават сигурността на световната финансова система.
В условията на обективно протичащата глобализация и все по-голямата взаимозависимост и взаимообвързаност на държавите в световното стопанство очевидно е необходимо да се обединят и координират усилията, да се задълбочава сътрудничеството на международно равнище за борба с новите предизвикателства от страна на организираната престъпност.
Изявената политическа воля, доказаният исторически опит и традиции, геостратегическото местоположение правят Р България страна с важно значение в общите усилия на света за отпор на новите, опасни за сигурността на човечеството проявления на организираната престъпност. Нашата страна, за добро или за зло, безспорно се намира на изключително важен кръстопът.
Тя е буферът между християнския Запад и изпълнения с потенциални заплахи ислямски Изток. И в унисон със загрижеността на международната общност бих искала да направя две практически предложения, чиято реализация, смятам, че би допринесла за успеха в борбата с организираната престъпност и международния тероризъм:
1. Да се осъществи за Р България суап (превръщане, замяна) на външен дълг към Парижкия клуб срещу борба с трансграничната престъпност и прането на „мръсни пари“ – наркотрафик, трафик на хора, трафик на оръжие и прекурсори, контрабанда и съпътстващата корупция. Необходимо е да се изготвят убедителни анализи с обоснованите евентуални разходи на причастните наред с МВР институции за по-успешна борба с този вид престъпност и на тази база държавата ни да предяви искането си към Парижкия клуб.
Успоредно трябва да се активизират дипломатическите канали на въздействие на междудържавно ниво (доколкото в т.нар. Парижки клуб са съсредоточени дълговете към държави, а не към частни институции, представени от т. нар. Лондонски клуб).
2. Р България да инициира Специална сесия на ООН по „Новия международен икономически ред“ с акцент върху икономическата сигурност в условията на постстудената война. Подобна сесия на ООН беше проведена през 1974 г. (Шеста специална сесия на ООН), предизвикана от разгара на най-разтърсващата в следвоенно време икономическа криза през миналия век. Днес сме изправени пред не по-малко разтърсващи нови международни реалности и предизвикателства, които отново изискват обединените усилия на всички страни за осигуряване на икономическа сигурност и стабилност при все по-засилващата се глобализация в съвременния свят.
Доц. Олга Тенева, д-р зав.секция „Икономически науки“
към Академията на МВР:
Източник: АКАДЕМИЯ НА МВР
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.