Разработеният в Чехословакия в края на 1950-те години картечен пистолет Образец 61 “Скорпион” е резултат от опитите да се създаде свръхкомпактен модел по класическата схема, намиращ се между “Узи” и “Инграм”.
Този най-известен в класа си (но не бих казал особено удачен) КП първоначално е бил проектиран като служебен за самоотбрана, призван да замени обичайните пистолети на техническите оператори, водачи на автомобили и др.п., а така също и за въоръжение на спецчастите на армията (разузнавачите) и полицията.
Затова за него е избран маломощният патрон на Браунинг калибър 7,65 мм и е със свободен затвор.
Бил e приет на въоръжение в Чехословакия през 1961 г., откъдето е обозначението му – vz.61 (vzor 61), или образец 1961 година.
Kорпусът на оръжието, с отделяема затворна кутия с квадратно сечение, е изработен чрез щамповане. Пистолетната ръкохватка на първите модели е била дървена и трябва да се каже доста ергономична – със “Скорпиона” може да се стреля с една ръка, благодарение и на това, че теглото на оръжието с патроните е само 2 кг. Ръчката за зареждане е с кръгло сечение и е разположена пред затвора.
Движи се по два паралелни канала по оста на цевта и по желание на стрелеца може да се пренася отляво или отдясно на затворната кутия. Гилзовият прозорец е разположен отгоре.
Секторният пълнител за 20 патрона се поставя в гърловина, поместена пред спусковата скоба.
Ключалката на пълнителя е бутон разположен на корпуса отляво.
Съществуват също и 10-патронни пълнители, но да се стреля с тях на откоси няма смисъл – при достатъчно високият темп на стрелба, за секунда може да останеш без боеприпаси.
Оръжието е снабдено с примитивен приклад от огъната дебела стоманена тел. В сгънато състояние застава над затворната кутия и се закрепва към защитните планки на мушката, при което дължината на “Скорпиона” е само 27 см – малко повече от сериозен армейски пистолет, даже се носи на пояса в кобур пистолетен тип. Наистина цевта има дължина само 11,2 см, но това е напълно приемливо за служебно оръжие.
Мерните прибори, мушка и открита фиксирана прицелна планка за стрелба на дистанция 50 м., са надеждно защитени от механични повреди чрез щамповани странични планки.
Тъй като при варианта с патрон 7,65-мм “Браунинг”, енергията на отката била малка, на конструкторите се наложило да снижат теглото на затвора.
В обикновения случай това би довело до повишавaне на темпа на стрелбата до 1000 изстр/мин. и повече. Но конструкторите го снижили по доста оригинален способ, чрез задъръжане на затвора за кратко време в крайно задно положение с механизъм в ръкохватката. На някои модели “Скорпион” в тилната част е поставена инерционна задръжка (“забавител”) с 2 ролки, която може да се включи, като селекторът се приведе в режим “Стрелба със забавяне”.
В този случай темпът на стрелбата се снижава до 450 изстр/мин.
Предпазителят – превключвател на режима на стрелба е лостче, разположено твърде неудобно над пистолетната ръкохватка и има три положения: задно “предпазител”, средно – “единичен огън” и предно – “автоматична стрелба”.
На КП, снабдени със задръжка, между второто и третото положение е добавено още едно – “стрелба със забавяне”.
На незащитеното от кожуха дуло на цевта може да се постави заглушител, който между впрочем, заради повишеното налягане на барутните газове, завишава темпът на стрелба с 10-15 %.
Освен базовият вариант, фирмата CZ-UB произвежда и други варианти, отличаващи се от модел 61 по калибрите – 9х18 мм Макаров (vz.82), 9х19 мм Парабелум и 9 мм Браунинг Къс, а външно – прави пълнители тип кутия, вместо извити.
Независимо от неестетичният си външен вид, “Скорпионът” намери своята “ниша” на оръжейния пазар – понастоящем простите, технологични, евтини и лесни за криене в градски условия КП от този тип може да се срещнат практически във всяко кътче на света. Още повече, че това оръжие се експортираше без всякакви ограничения в Египет, Либия, Ангола от производителите.
Особено “Скорпионите” прилегнаха на диверсантите-командоси и се използват особено когато се изисква да се скрие националната принадлежност на бойната група.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.