По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.
За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 г.
„Това е най-високата точка на повдигането на българското бойно-интонационно знаме. Трябва да бъдем горди с това, че този шедьовър на маршовата песен е създаден в града на цар Самуил и Климент. И оттам тръгва по всички посоки с българските войски.“
Михаил Шекерджиев е роден преди 130 години в Габрово, завършва Духовната семинария през 1911 година, където учи цигулка при Петко Наумов, Тодор Торчанов и Васил Мирчев, и теория на музиката и хорово дирижиране при проф. Добри Христов. Първите си композиции създава през 1908 година. Автор е и на детски оперети, хорови пиеси за еднороден и смесен хор, камерни и детски песни, пиеси за глас и пиано, малки пиеси за цигулка, стотици авторски обработки на народни песни, школи за китара.
Най-известната му творба обаче е маршът „Велик е нашият войник“. Воинският химн е композиран от Михаил Шекерджиев през 1916 година край Охридското езеро по време на Първата световна война.
По това време той е редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия. Текстът на химна е написан от журналиста подпоручик Константин Георгиев. През май 2001 година маршът е обявен за официален химн на Българската армия.
Оригинален текст на химна
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Променен текст
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен
Със страшния си вик “На нож!”
За него Шипка пее днес,
За него Одрин днес мълви.
Венци на доблест и на чест
Хайдушкият Балкан му сви.
Пленил бе той знамена безчет,
С “Ура” превзе Люлебургаз.
От Драва и от Мур навред
Се чу победният му глас.
И пак безстрашен и суров,
На бойния си пост е той,
За бащин край и днес готов
Да литне във победен бой.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.