Румъния ускорява армейската модернизация

Когато говорим за Румъния, сме свикнали веднага да казваме – и те са като нас, тоест на нашия етап на развитие, един вид – от нашата черга.

На това пакетиране на двете страни ни научи Брюксел преди години, когато кандидатствахме за членство в европейските и евроатлантическите структури.
Сега, когато България и Румъния вече са в НАТО и ЕС, обаче все по-отчетливо се открояват разлики в скоростта на развитие. Които при това не са в наша полза.
Не става дума само за борбата с корупцията и престъпността, където Букурещ има успехи, забелязвани дори от Европейската комисия. Съседите ни устремно напредват и в армейската модернизация. Докато у нас от поне 15 години, че и повече, големите модернизационни проекти си остават само на хартия.

Длъжни сме да забелязваме разликите, не от ревност, че съседите ни изпреварват, а за да се поучим от опита им!

Защото и на нас ни предстои да минем по същия път.
Нещата, естествено, тръгват от финансирането. Още през 2013 г. Румъния успя да спре намаляването на бюджета за отбрана и да обърне тренда във възходящ. Така през 2015 г. парите за отбрана достигнаха 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

За 2016 г. този дял също е 1,5 на сто, но към него се прибавят и отпуснати средства по други програми за отбраната. Така нивото на финансиране достига до 1,7 на сто. Но за северните ни съседи това е само междинно постижение.
Намеренията на Букурещ са от 2017 г. военният бюджет да достигне препоръчаното от срещата на върха в Уелс през 2014 г. равнище от 2 на сто от БВП. Тази амбиция на страната в областта на отбраната е предмент на национално политическо споразумение, което гарантира, че независимо кой е на власт, договореностите за финансирането на отбраната ще се изпълняват през годините.

От разходите във военната област 28,8 на сто са насочени към обществени поръчки, с които се осигуряват доставки за армията. Според румънски експерти отбранителният бюджет за 2016 г. ще позволи финансирането на основни текущи програми.
Сред тях сапроектът за многоцелеви самолет разгръщането на комуникационни и информационни системи на многонационалната дивизия, „Югоизток“, втори етап от модернизация на фрегатите от типа Т-22 R, които да постигнат пълен оперативен капацитет, модернизация на бойни бронирани машини и т. н. Ще бъдат съфинансирани и проекти, осъществявани чрез инвестиционната програма на НАТО, включително и за разполагане на оборудване на Алианса на румънска територия.
Особено активни напоследък са северните ни съседи по линия на флотската модернизация. По информация на румънските медии в края на януари по време на форума Surface warships в Букурещ са били подробно дискутирани посоките на модернизацията на румънския военен флот.
В събитието са участвали както ръководители и експерти от министерството на отбраната и румънската армия, начело с командващия военноморските сили контраадмирал Александру Мирчу, така и представители на румънски и световни компании от отбранителния бизнес.

Една от основните теми е била модернизацията на фрегатите от типа Т-22 R. Става дума за добре познатите и у нас от участието им в ежегодните учения „Бриз“ през последните години кораби Regele Ferdinand и Regina Maria.
Румъния купува тези фрегати през 2003 г. от Великобритания, където те носели имената „Ковънтри“ и „Лондон“. Още преди да бъдат доставени в Румъния през 2004-2005 г., са подложени на първата фаза на модернизацията.
Сега е време за следващия етап на обновлението, при който ще се увеличат бойните способности на корабите. Важно е да се отбележи, че румънските фрегати втора ръка са „по-млади” от българските с десет години, тоест – „голямата модернизация” изглежда е оправдана.

По друга модернизационна програма Румъния планира да замени четирите си корвети с нови, които ще са многоцелеви. При това, по време на форума е станало ясно, че в това обновление на бойния флот значително място може да заеме румънската отбранителна индустрия, както при строежа, така и при поддръжката на корабите по време на целия им жизнен цикъл.
Решителни крачки правят северните ни съседи и за обновлението на военновъздушните си сили. И те като нас, са имали изтребители МиГ-29, при това дори по-нови от нашите, защото са били закупени в самото навечерие на свалянето на режима на Чаушеску през декември 1989 г. Заради финансов недостиг обаче успяват да експлоатират този самолет едва до 2003 г., когато го „пенсионират“.
В същото време поддържат в изрядно състояние и използват и до днес своите 36 МиГ-21, първите от които постъпват в румънските ВВС още през 1962 г. Те ще служат най-малко до 2017 г. Тогава румънците ще преминат от МиГ-21 направо на 12-те Ф-16 „втора ръка“ от Португалия, договорът за които подписаха през 2013 г. Първият самолет ще бъде доставен до месеци в Румъния по този модернизационен проект за нов тип многоцелеви изтребител.

Въпросните Ф-16 са същите
онези португалски самолети
които бяха предлагани преди 3-4 години и на България, но ние не ги взехме. В Румъния тогава също имаше ожесточени дебати, като в определени моменти правителството и парламентът бяха на противоположни мнения.
В крайна сметка договорът беше подписан и проектът стартира. В момента тече усилено обучение на румънските пилоти и техници за овладяване на новата за страната техника.
В модернизацията на сухопътните си войски северните ни съседи в значителна степен разчитат на собствената си индустрия, подпомагана от чужди фирми. Още от 1994 г. румънците се заеха с модернизацията на танковете си Т-55 по стандартите на НАТО. В резултат вече разполагат с оперативно съвместими с Алианса машини TR-85 M1 Bizon.
На модернизация с помощта на Израел бяха подложени произвежданите в Румъния бойни машини MLI-84, базирани на руските БМП-1. Пехотата на северните ни съседи се снабди и с 43 самоходни зенитни установки Gepard, които са били на въоръжение в Бундесвера.
В румънските сухопътни войски влязоха на въоръжение също
100 машини „Хъмви“

получени от САЩ, 31 колесни бойни бронирани машини „Пирана 3“ – швейцарско производство, както и 60 машини URO VAMTAC внос от Испания.
През тази и следващите години намеренията на румънските власти са модернизацията на бронираните машини и многофункционалните транспортни платформи да продължи. От Букурещ са категорични, че средствата за целта са осигурени.
АВТОР: АНДРЕЙ РАНГЕЛОВ

Източник: armymedia.bg