T-30 (на руски: 7,62-мм самозарядный пистолет Токарева образца 1930 года) е съветски автоматичен пистолет.
Той е разработен в началото на 1930 г. от Фьодор Токарев като основен пистолет за Червената армия, за да замени револвера Наган 1895 , който е бил в употреба в Руската имперска армия, но ТТ никога не заменя напълно Наган 1895.
Пистолет ТТ (съкратено от „Тулски Токарев“) е конструиран от руския конструктор Фьодор Токарев (1871 – 1968).
Създаването на пистолета ТТ е резултат от проведени през средата на 20-те години на 20 век в СССР-РСФСР изпитания на различни образци автоматични пистолети. Целта на проведените изпитания е била създаването на съвременно автоматично оръжие, което да смени приетия на въоръжение револвер Наган-модел 1895 г.
Освен него тогава са се ползвали ред други типове оръжие, закупувани от други страни.
С най-голяма популярност се е ползвал пистолета на Маузер С-96, закупуван в големи количества от Германия. Изполваният от Маузер мощен патрон 7,63 х 25 мм е високо оценен от Червената армия и затова се решава под този патрон да се създаде собствено автоматично оръжие.
Конструкцията на основните възли е взаимствана от американския Колт 1911. Зацепването на цевта към затвора се извършва посредством улеи. Цевта, както и при „Колт“, се съединява с рамката посредством подвижна обеца. При придвижването на цевта назад заедно със затвора, обецата осигурява разединяването им, обезпечавайки презареждането. Особеното за ТТ е липсата на предпазител.
Защитата от случаен изстрел се осигурява от поставянето на откритото ударно чукче на предпазен полувзвод. Това се извършва, като при натиснат спусък, чукчето се придържа с палеца и се отпуска на определено положение напред, което е доста опасно за боравещия с оръжието.
При наличие на патрон в цевта изтърването или случаен удар на пистолета могат да предизвикат изстрел. Необичайно конструкторско решение е обединяването на всички детайли на ударния механизъм в лесно снемаща се част и поставянето на пружина вътре в чукчето.
През 1933 г. са направени някои несъществени промени в конструкцията на пистолета.
Формата на цевта е опростена. Лека промяна търпи и спусъковия механизъм, както и задната част на ръкохватката като е направена цяла без отделящи се елементи. Малкият наклон на ръкохватката затрудняват стрелбата от хълбок, но този недостатък е компенсиран от отличния баланс и дългата прицелна линия, които улесняват дори неопитния стрелец.
ТТ има голяма тегло (850 гр. зареден и 940 гр. с пълнител) както и пълнител побиращ едва 8 патрона-твърде малко по съвременните стандарти. Поради нетипичната форма и размер на ръкохватката е трудно да се борави с него. Друг съществен недостатък е пружината в чукчето- трябва да се сменя често поради това, че бързо губи своята еластичност. Поради малкия размер на зъба задържащ пълнителя в ръкохватката се случва да изпада. Поради простата си конструкция пистолета се поддържа лесно и има сравнително висока износоустойчивост. Замърсителите и лошите атмосферни условия не пречат на ефективността му.
ТТ е официално приет на въоръжение в Червената армия през 1934.
Пистолетът взима участие във Втората световна война и получава отлични отзиви както от съветските така и от немските войници. Приет е на въоръжение в 30 държави от Европа и Азия. Само в СССР са произведени 1 740 000 екземпляра. Започва производство извън рамките на Съветския съюз-в Унгария, Китай, КНДР, Полша, Югославия. Широко е разпространен в страните от ОНД като става въпрос за контрабанден внос предимно на образци, произведени В Китай и Полша. Поради ниската си цена (в България се продава за около 160 лева), голяма дулна енергия (508 джаула ) и мощта на боеприпасите ТТ е предпочитано оръжие в криминалните среди. Куршум изстрелян от Тулски Токарев пробива армейска каска, прониква на 120 см. във вода, 35 см. в пясък и пробива 15 см. борова дъска и е в състояние да спре едра мечка.
Куршумът на този пистолет пробива по голямата част от съвременните бронирани жилетки !
Източник: Уикипедия, свободната енциклопедия !
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.