Икономическото ни сътрудничество с Русия трябва да се развива, независимо от санкции и контрасанкции – така както го развиват нашите западни партньори, казва държавният глава в интервю за ТАСС:
В интервю за Информационна агенция ТАСС Румен Радев призова правителствата на България и Русия да материализират възстановения диалог на най-високо равнище
Убеден съм, че икономическото ни сътрудничество с Русия трябва да се развива, независимо от санкции и контрасанкции – така както го развиват нашите западни партньори. Особено в енергийната сфера, при спазване на важни принципи като конкурентност, прозрачност, сигурност на доставките и – особено важно за България – на изгодна цена. Това заяви президентът Румен Радев в интервю за Информационната агенция на Русия ТАСС по повод предстоящото си работно посещение в Руската федерация за участие в Международния икономически форум в Санкт Петербург.
По думите на държавния глава икономическият форум в Санкт Петербург се утвърждава като една от водещите в света платформи за обмен на идеи в областта на икономиката и политиката. „Уникалното географско и културно положение на България на стика между различни култури я правят интересен партньор. Вярвам, че това ще се осъзнава от все по-широк кръг политици и предприемачи. Най-активните вече са в България“, коментира Румен Радев.
Президентът посочи, че още в първия ден на визитата си ще се срещне с президента на Руската федерация Владимир Путин, с когото през 2018 г. възстановиха диалога между България и Русия на най-високо равнище след десетилетно прекъсване.
„Този диалог трябва да се материализира от правителствата. Мисля, че с президента Путин споделяме това очакване“, призова държавният глава и отбеляза, че втората среща на двамата в рамките на такъв къс срок внася нова динамика в двустранните отношения.
Русия е сред най-значимите външноикономически партньори на България в сферата на туризма, строителството, хранително-вкусовата промишленост и с ключово значение за доставката на енергийни ресурси. Страната ни внася руски енергийни продукти за милиарди левове и този внос формира основната част от двустранния стокообмен, отбеляза Румен Радев.
„Имаме добро сътрудничество в сферата на транзита на руски природен газ през България. В момента изграждаме капацитет за допълнително получаване и разпределяне на руски газ и газ от други източници през наша територия“, заяви Румен Радев в отговор на въпрос за перспективата за продължаване на трасето на сегашния газопровод „Турски поток“ през България.
По думите на президента, страната ни има добре развита газопреносна система, която е в процес на разширяване, а газовите връзки със съседните държави ще осигурят достъпа на руски газ до Централна Европа. Преди броени дни бе направена и първа копка на новия интерконектор с Гърция и България очаква да приеме газ и от „Турски поток“.
„Що се отнася до перспективите, неведнъж съм заявявал, че най-сигурният, най-надеждният, а и най-евтиният път е директният. Затова логичният избор за увеличаване на преноса на руски газ през Черно море е това да става с газопровод до България“, е позицията на държавния глава.
Според президента, проектът АЕЦ „Белене“ е неизбежен – в него вече са вложени 3 млрд. лева, средства на българските данъкоплатци, а развиващата се индустрия ще има нужда от сигурна енергия. За неговата реализация, обаче, са необходими ясни юридически, времеви и ценови рамки.
„Процедурата за избор на стратегически инвеститор за новия АЕЦ бе обявена официално на 22 май и то в официалния вестник на Европейския съюз. В следващите 90 дни желаещите да изградят втората ни атомна централа могат да го заявят. Цялата процедура трябва да приключи до една година и на 22 май 2020 г. да е ясно кой ще изгражда АЕЦ “Белене”“, посочи Румен Радев.
Помолен да определи двустранните отношения по десетобалната скала, президентът подчерта, че отношенията между България и Русия са хилядолетни, а историческата ни връзка е много силна. От България е дошла азбуката, на която днес пише народът на Русия, религията, която той изповядва и богослужебният език. По-късно Русия е пожертвала живота на десетки хиляди свои синове заради свободата на България и българите не са забравили това.
„Вековните исторически връзки са причина за изключителната близост между нашите народи, която е устояла на всички превратности на времето и политиката. Затова аз не бих се наел да вкарам тези дълбоко емоционални отношения в таблиците на цифрите“, заяви Румен Радев. Дълг на днешните политици е да градят нашите отношения върху солидната историческа основа и да не робуват на мимолетни идеологически влияния, добави президентът.
Запитан какво пречи на отмяната на режима на санкции, наложени от ЕС и Руската федерация, Румен Радев посочи, че условията за отмяна на санкциите, формулирани от Съвета на ЕС, са свързани с пълното изпълнение на споразуменията от Минск както от Русия, така и от Украйна. „Постигането на напредък по това условие е в интерес както на ЕС, така и на Русия“, подчерта държавният глава.
„Считам за погрешна парадигмата за гарантиране на сигурността на една държава за сметка на сигурността на друга държава. Такава формула води до нестабилност, недоверие и поражда рискове“, заяви Румен Радев в отговор на въпрос дали Русия действително представлява заплаха за сигурността на Европа, в това число и за България, и против кого е насочено разширението на НАТО.
„Членството на страните от Западните Балкани в НАТО, което България подкрепя, цели да се овладее конфликтния потенциал в нашия сложен регион“, посочи Румен Радев и добави, че присъединяването на Република Северна Македония към НАТО няма как да е заплаха за някого.
„Убеден застъпник съм за свалянето на напрежението между НАТО и Русия и възстановяването на пълноценния диалог по въпросите на сигурността. Изграждането на повече доверие би превъзмогнало много от опасенията, които съществуват сега“, подчерта още президентът.
Запитан дали ще се продължи сътрудничестото на България с Русия в областта на авиацията и отбраната, Румен Радев посочи, че дълги години Въоръжените ни сили, в частност авиацията, бяха пренебрегвани за сметка на други важни сектори от обществения живот. Това е дало отражение и на процесите по въвеждане на нови образци въоръжение и техника. „Надявам се, че тези негативни тенденции са минало и като доказателство за това, мога да посоча стартиралите проекти за превъоръжаване на Българската армия. Естествено, в авиацията е един от водещите проекти“, коментира държавният глава.
По думите му отделените средства от българското правителство са недостатъчни за финансиране на цялостно превъоръжаване на Въоръжените сили, а това налага взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане на наличното ни въоръжение. В процеса на придобиване на нова техника по стартиралите проекти, ще е необходимо технологично време за усвояването й, през което трябва да се поддържа съществуващото въоръжение и техника и авиацията няма да бъде изключение от тези процеси, заяви още в интервюто си за ТАСС държавният глава Румен Радев.
Припомняме, че преди няколко дни президентският помощник Юрий Ушаков обяви, че руският президент Владимир Путин ще участва в пленарната сесия на Международния икономически форум в Санкт Петербург и ще има няколко двустранни срещи. Той добави, че във форума ще участват председателят на КНР Си Цзинпин, българският президент Румен Радев, премиерите на Армения и Словакия Никол Пашинян и Петер Пелегрини и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
„Владимир Путин ще сподели вижданията си за световната икономика и политика, ще даде оценка на проблемите, които изпитват в настоящия момент световното стопанство, международната търговия и финансовата система“, каза още президентският помощник. Той добави, че е възможно руският лидер да предложи някои свои идеи за оптимизация на системата на глобално управление. Путин ще говори също така за икономическото развитие на Русия и повишаването на доходите на гражданите.
Източник: epicenter.bg
От информационна агенция Булпресс и Медия Мост България ще предаваме събията от Русия и Санкт Петербург. От „Приятели на Русия и Православен свят“ са единствените представители на форумът от страна на България.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.