Зенитната ракетна система С-400, разположена на територията на руската авиобаза „Хмеймим“ на 27 ноември, е отговорът на руското ръководство на унищожението на руския бомбардировач Су-24 от турски изтребител F-16 в сирийското въздушно пространство.
В хода на операцията по спасяването и евакуацията на оцелелия щурман на Су-24 Русия загуби и многоцелеви хеликоптер Ми-8; загина и един морски пехотинец.
На 25 ноември министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви, че противовъздушната отбрана на руската авиационна база в Сирия ще бъде засилена и с решение на Владимир Путин там бе оперативно прехвърлена и разположена зенитна ракетна система С-400 за по-ефективно прикриване в района на действията от страна на руската военна авиация. Сега руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) в Сирия осигуряват защита в обсег от 20 до 400 километра и на височина от 3 до 30 километра.
1. Какво е всъщност С-400?
С-400 „Триумф“ е ключово звено на руската ПВО. Това е зенитна ракетна система с голям и среден обсег от ново поколение. Към настоящия момент е главният елемент на руската система за противовъздушна отбрана в Сирия. Целият комплекс може да се приведе в бойна готовност само за 5-10 минути.
2. Какво може да свали „Триумф“ и на какво разстояние?
„Триумф“ може да се „справи“ със самолети на противника в далечна зона на отбрана. Комплексът може да поразява самолети на разстояние до 400 км, а на дистанция до 60 км – тактически балистични ракети, летящи със скорост до 4,8 км/с, крилати ракети и балистични ракети.
Като се има предвид радиусът на действие на С-400, под контрола ѝ ще се окаже почти цялото небе на Сирия, част от Турция, Кипър, Източното Средиземноморие и Израел.
3. Откъде докараха С-400 в Сирия?
ЗРС С-400 е предислоциран в Сирия от Подмосковието, където изпълняваше бойно дежурство, „прикривайки“ Москва. Сега един от комплексите ще служи в Сирия.
4. Как Русия защитаваше своите позиции в Сирия преди разполагането на С-400?
Преди С-400 за основен „чадър“, прикриващ руските военни от въздушно нападение на противника, служеше самоходният зенитно-ракетен комплекс „Бук“ – едно от най-ефективните средства за противовъздушна отбрана със среден обсег в света в момента. Той е в състояние да достигне въздушни цели на височина до 25 000 м, предназначен е за поразяване на балистични ракети, а също и на стратегическа и тактическа авиация. Максималният радиус на действието му е от 3 до 40 км.
5. Как Русия прикрива базата си откъм морето?
След инцидента със сваления Су-24 на 25 ноември гвардейският ракетен крайцер „Москва“, оборудван със система за противовъздушна отбрана „Форт“ с вертикално излитане (морска версия на С-300), доплува до крайбрежието на Сирия в района на Латакия и пристъпи към бойно дежурство по противовъздушна отбрана на руската авиационна база в качеството си на ПВО за средна зона на действие.
6. А какво конкретно прави морската С-300?
Защитава бреговата ивица и корабните съединения от самолети, носещи противокорабни ракети, в това число и крилати, които могат да маневрират на малки височини. Максималната далекобойност на поражение на „Форт“ е 150 км. Максималната височина на поражение – 30 км.
7. Какви още средства за защита от земята използва Русия в Сирия?
Близката зона на отбрана на територията на „Хмеймим“ продължава да бъде прикривана от земята от зенитните ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С1“, които са неизменна част от руската системата за ПВО. Задачата на „Панцирите“ е да защитават своите с управляеми ракети и оръдейни снаряди от въздушни атаки на комплексите с голям обсег на действие С-400. „Панцирите“ изпълняват и дежурство по защита на неголеми обекти на територията на базата (например – зоните за отдих на военните).
8. Какво направи Турция след разполагането на С-400?
Турция реши да прекрати полетите на своята военна авиация в Сирия, където пилотите ѝ действаха в рамките на международната коалиция срещу „Ислямска държава“ (ИД).
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.