Руската история познава не един и два международни конфликтa, за които няма друго решение освен войната.
Сблъсъците при Руското посолство в Техеран (1829)
Кадър от филма “Смъртта на Вазир Мухтара”
Kinopoisk
Когато тълпа разгневени персийци убиват руски дипломати в Техеран, всички са убедени, че войната между Русия и Персия е неизбежна. Проблемът е, че Руската империя в онзи момент вече воюва с османците и не може да си позволи да се бие с двама врагове едновременно.
Обществото е разгневено от Туркмaнчайския мирен договор (1828), който слага край на Руско-персийската война (1826-1828) и въвлича Персия в дълга икономическа и политическа криза. Страната е принудена да отстъпи на Русия огромни територии и да плати големи репарации.
Накрая недоволството на хората е толкова голямо, че на 11 февруари 1829 г. разгневена тълпа атакува Руското посолство в Техеран. В резултат са убити над 30 дипломати и казаци-охранители. Сред жертвите е и известният руски поет Александър Грибоедов.
И все пак инцидентът не е последван от война, тъй като и двете страни изобщо не са готови за подобни действия. Персия изпраща емисар при руския цар с извинения и подаръци, които Николай I приема с готовност.
Битката при Пендже (1885)
Великата игра за геополитическо надмощие в Централна Азия между Руската и Британската империя се развива без сериозни сблъсъци между двете суперсили. Боят при Пендже обаче ги довежда до ръба на открити бойни действия.
През 1885 г. руските войски навлизат на територията на населеното място Пендже в Афганистанското емирство, което по онова време е протекторат на Британия. Самата Британия е дълбоко притеснена от настъплението на руснаците в зоните ѝ на интереси, и кара афганистанският емир да изрита руснаците.
Битката приключва с невероятна победа за Русия. Британците са готови да започнат война, но руските дипломати успяват да ги убедят, че Руската империя ще престане настъплението си в региона.
Хълският инцидент (1905)
Броненосецът “Княз Суворов”, който участва в конфликта
Снимка със свободен достъп
Съдбоносната война на Русия срещу Япония можеше да се развие още по-зле, тъй като Великобритания е готова да се включи на страната на японците.
Това е така, тъй като когато руски военен ескадрон напуска Балтийско море и се насочва към Далечния изток, по пътя си той почти започва война с британците.
Недалеч от английския бряг руските военни кораби откриват огън срещу местни риболовни траулери, защото в мъгливата нощ ги бъркат с японската флота. Така умират няколко рибари, а един траулер е потопен.
Разгневените британци наричат руснаците “флот от лунатици” и започват да се готвят за война. За щастие Русия плаща компенсация за рибарите и така инцидентът се решава мирно.
Карибската криза (1962)
Патрулиращ американски самолет A P2V Neptune над съветски товарен кораб по време на Карибската криза през 1962 г.
Getty Images
Кризата, която почти въвлича двете световни суперсили във война и застрашава да превърне студената война в “гореща”, започва през 1961 г., когато САЩ разполагат балистични ракети “Юпитер” в Турция. Те могат да стигнат до Москва и съветите ги смятат за огромна заплаха.
Съветският съюз отговаря, като разполага контингент от над 50 000 войници и ядрени оръжия в своя нов комунистически съюзник Куба. Островът незабавно е блокиран от американските ВМС.
Единствено тясното сътрудничество между Никита Хрушчов и Джон Кенеди през октомври 1962 г. предотвратява избухването на ядрен конфликт. В крайна сметка съветите махат ядрените си ракети от Куба, а САЩ вдигат блокадата и изкарват ракетите “Юпитер” от Турция.
Конфликтът на о-в Дамански (1969)
Отряд китайски войници се опитват да нахлуят на остров Дамански на територията на СССР.
Sputnik
Този пограничен конфликт на малкия о-в Дамански (Джънбао) на р. Усури (която принадлежи на СССР, но претенции за която има Китай) можеше да доведе до истинска война между двете най-големи социалистически страни в света. И единствено огромният късмет помага сблъсъкът да не прерасне в огромна война.
В продължение на две седмици през март 1969 г. съветските граничари и военни се бият срещу силите на Народната освободителна армия на Китай. Кулминацията настъпва, когато тайно се включват реактивни системи за залпов огън БМ-21 “Град” и буквално помитат няколко китайски взвода.
Съветите губят 58 души. Загубите на китайците са класифицирана информация, но се смята, че те наброяват над 600 войници. Китай не иска да продължава конфликта. Дамански е обявен за ничия земя и остава такъв до 1991 г., когато е прехвърлен на Китай.
Лъжливото сработване на съветската система за предупреждение за ракетно нападение (1983)
Станислав Петров с военната си униформа през 1999 г.
Legion Media
На 26 септември 1983 г. съдбата на целия свят е в ръцете на един единствен човек.
Съветската система за предупреждение за ракетно нападение в тайната база “Серпухов 15” край Москва подава сигнал, че САЩ са извършили многократни изстрели на междуконтинентални балистични ракети.
Евентуалният съветски ответен ядрен удар, а с него и началото на Трета световна война, зависят изцяло от решението на един човек – подполковник Станислав Петров, който е дежурен в “Серпухов 15”. Той разполага само с няколко минути, за да анализира цялата налична информация и да вземе решение.
Накрая Петров докладва на Москва, че алармата е фалшива и светът се разминава с гарантиран ядрен Армагедон. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.