Един от най-очакваните пистолети на руската армия се превърна в оръжие, способно да унищожи врага на разстояние цели 200 м.
Представяме ви 5 факта, които трябва да знаете за една от най-важните предстоящи придобивки на руските военни.
Петък. Ранна утрин на закрит полигон в Подмосковието, където текат първите тестове за военни експерти и журналисти на пистолета “Удав”, планиран да замени остарелите “Макаров” и “Яригин”.
В интернет и пресата нямаше никаква информация за тази разработка, а сега всички говорят, че тя е “бъдещото оръжие на всички руски силови служители”.
Какво всъщност представлява сменникът на “Макаров” и “Яригин” – на пръв поглед?
Не прилича на никой от предшествениците си
Антон Белицки
На външен вид новият пистолет изглежда като по-масивен “Макаров” или “Яригин”. “Удав” тежи в ръката заради разширената дръжка и новия патрон, създаден специално за него.
Горната “ходова част” (затворът, ударно-спусковият механизъм) е направен от метална сплав. Долната (дръжката, рамата) са от “карбон, подобен на този, който се използва в авиационната промишленост”.
Пълнителят прилича на по-голям пълнител за “Макаров” и побира 18 патрона с калибър 9Х21 мм.
Има мощен боеприпас
Антон Белицки
Това е може би основната сила на новия пистолет.
Конструкторите от ЦНИИТОЧМАШ (част от държавната корпорация “Ростех”) предложиха на военните нов боеприпас с калибър 9х21 мм. Той е по-голям и по-мощен от традиционния армейски патрон с калибър 9х19 мм и, според служителите на специалните подразделения, присъстващи на закритите изпитания, по показатели прилича на американския .40 S&W.
Действително, ударната мощ на новия патрон е много по-голяма от тази на предшествениците му. Ефективната далекобойност на пистолета вече достига цели 200 м! Да, за да се стреля ефективно по толкова отдалечена цел ще ви е нужен колиматорен прицел, но по-рано за подобно разстояние не можеше и да се мисли.
За сравнение – ефективната далекобойност на автоматите от серията АК е от порядъка на 300м.
При това новият пистолетен калибър може да покрие всички нужди на армията по отношение на различните типове боеприпаси – от стандартни армейски до бронебойни, трасиращи, експанзивни и т.н.
Производството на тези боеприпаси излиза малко по-скъпо от това на традиционните патрони с калибър 9х19 мм, но при стрелба се усеща качеството му, мощта му, а у човек се поражда момчешки трепет от възможността да поразиш “врага” на астрономическото за пистолет разстояние от 100-200 м.
В това обаче се крие и един от евентуалните недостатъци на “Удав” – не е ли това прекалено мощно оръжие за работа в града? По време на стрелба не те напуска усещането, че пистолетът направо ще премине през целта и освен “лошия”, може да засегне и някой случаен минувач или друг злощастен човек, оказал се по пътя на траекторията на куршума.
И още един недостатък, който може да се преодолее с постоянни тренировки с оръжието. Пистолет с патрон 9х21 мм не е за начинаещи. Оръжието “скача” в ръката и е нужно малко повече време, за да може човек да върне оръжието на линията за прицелване. За неопитния стрелец тези секунди могат да струват живота му.
Подходящ изключително за военните
Антон Белицки
Ако говорим за удобство, оръжието (това е мое лично мнение) е направено строго за военните и откъм удобство отстъпва на пистолетите, масово разпространени на гражданския пазар – Beretta, Glock, CZ и т.н.
Заради габаритния боеприпас пистолетът има доста широка дръжка, с която човек трябва да свикне при стрелбата.
В долната част на рамата има релси за лазерен прицел (ЛЦУ) и фонари. Заради габаритите на оръжието за работа с ЛЦУ стрелецът трябва да използва и другата си ръка.
Оръжието може да се използва еднакво удобно и с двете ръце. То е с традиционен за руските пистолети флагов предпазител, разположен в задната част на цевта. Отново, предпазителят е двустранен (може да се ползва еднакво удобно и с лявата, и с дясната ръка).
Пистолетът е с доста голям спусък, с който се работи удобно с тактически ръкавици. Ударно-спусковият механизъм е базиран на системата double-action trigger.
Пистолетът няма копче за заключване на цевта. След подаването на пълен пълнител, той мигновено минава в бойно положение и е готов за стрелба.
На “Удав” може да се монтира всякакъв прицел, тъй като в долната му част са монтирани шини Пикатини. На модела за специалните части може допълнително да се монтира и заглушител. При общовойсковия вариант няма такава опция.
В общи линии с това възможностите за тунинг на пистолета на този етап се изчерпват. В бъдеще производителите обещават да поработят повече над това.
Надежден е като “Калашников”
Антон Белицки
Пистолетът е преминал един от най-строгите изпитания за надеждност. Според конструкторите военните лично са проверили как се държи той при дъжд, при сериозно замърсяване и попадане на пясък в цевта, след падане върху бетон и т.н.
“Всички изпитания минаха без забележки”, твърдят разработчиците.
Лично аз не успях да ударя “Удав” в земята, но след като поработих с пистолета и си поиграх с него, останах с впечатлението, че конструкторите не говорят празни приказки. Гарантираният настрел на “Удав” е не по-малко от 10 000 изстрела на патрони с повишена мощност.
Със сигурност ще се появи в руската армия
Антон Белицки
Пистолетът вече получи “препоръка за приемане на въоръжение”. Означава ли това, че компанията-производител ще получи договор за подмяна на всички пистолети “Макаров” и “Яригин” в руската армия? Все още не се знае.
Но тъй като по начало “Удав” бе разработен по пряка поръчка на руското министерство на отбраната за подмяна на основното оръжие на оперативните служители, можем уверено да заявим, че определено количество от пистолетите от този модел ще заминат към войската.
Но само определено, тъй като през последните години “Удав” се сдоби със сериозен конкурент в лицето на ПЛ-15 на концерна “Калашников”, който също се бори за многомилионен, ако не и милиарден търг за подмяна на целия арсенал от “късоцевни” оръжия в Русия.
Кой пистолет ще се превърне в основното руско оръжие през близките десетилетия – ще стане ясно само след няколко месеца. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение на WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.