През месец юли 1942 г., една година след като Хитлер напада СССР, германците стартират голяма офанзива в Южна Русия. Тяхната цел са съветските нефтени полета на Кавказ.
На 25 юли 1942 г. германските войски окупират Ростов на Дон, като заявяват претенции към Кавказкия регион в южната част на Съветския съюз и нефтените полета отвъд него.
На 5 април 1942 г. Адолф Хитлер издава Директива № 41. Основни цели на лятната кампания на Източния фронт стават унищожаването на съветските войски в поречието на Дон и завземане на кавказките нефтени залежи край градовете Баку, Майкоп и Грозни. На 28 юни е дадено начало на операция Блау. Група армии „Юг“ настъпва към и превзема Воронеж на 6 юли. На 9 юли групата армии е разделена на две – група армии „А“, командвана от фелдмаршал Вилхелм Лист, и „Б“, командвана от генерал Максимилиан фон Вайкс.
На 22 юли германските 1-ва танкова и 17-та армия атакуват Ростов. В рамките на два дни те превземат града. Няколко дни по-късно немските войски установяват плацдарм на река Дон край Батайск, а на 23 юли Хитлер издава Директива № 45, даваща начало на операция „Еделвайс“ за овладяване на Кавказ и богатите нефтени полета край Каспийско море. Конкретните цели включват завземане на Грозни, Баку и кавказките проходи. Значението на Северен Кавказ и Закавказието се дължи на факта, че в началото на войната оттам се добиват 86,5 на сто от нефта и 65 на сто от природния газ на СССР (само от Баку идват ¾ от нефта). Регионът дава също така богати селскостопански добиви.
Германският план от лятото на 1942 г. за настъпление в две направления се проваля. В битката за Кавказ германските войски не успяват да постигнат зададените цели, а действията на съветските войски предотвратяват ефективното използване на овладените нефтени полета. Задържането на Таманския полуостров се оказва безсмислено за германците след пораженията при Сталинград и Курск.
Битката за Кавказ съвпада с битките за Сталинград и Курск и играе важна роля в осъществяването на радикална промяна в хода на Втората световна война.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.