Този гигантски вертолет е гордостта на съветската и руската хеликоптерна индустрия. С дължината си от 40 м Ми-26 е най-големият хеликоптер в света. От него до момента са произведени 318 бройки.
Летящият гигант може да носи до 20 тона товар.
В него с лекота се побират близо 90 парашутисти или 60 ранени войници в легнало положение. В някои случаи обаче той е събирал и над 100 души, а пространството му за товар е колкото баскетболно летище.
Ми-26 прави своя дебют в Афганистан през 1984 година. Тогава той транспортира бойно оборудване, евакуира ранените от бойното оле и спасява повредени хеликоптери Ми-8.
През 2002 г. емблематичният вертолет отново навлиза във въздушното пространство на Афганистан. Използва се за евакуация на два повредени хеликоптера MH-47E Chinook и един AS532 Cougar от планините.
Вертолетът с лекота носи леки танкове и бойни машини на пехотата, но той се използва не само от военните. Ми-26 намира приложение в промишлеността за транспортиране на материали и помощ при строителни работи – използва се дори за гасене на пожари. Викан е и в спасителни операции на хора след трагедията в Чернобил.
През 2009 г. Ми-26 транспортира самолет Ту-134 от летище “Пулково” до тренировъчна площадка на ЕМЕРКОМ пред смаяните очи на жителите на Санкт Петербург.
Хеликоптерът не винаги носи тежки товари. Веднъж един от тези вертолети е извикан да спаси полярно мече, загубило майка си в Арктика. Късметлията е спасен и откаран в природен резерват.
Но титлата “най-необикновен товар на Ми-26” със сигурност принадлежи на 20-тонен замръзнал мамут…
За жалост най-големият хеликоптер в света се свързва и с най-смъртоносната катастрофа с вертолет в света. През 2002 г. по време на Втората чеченска война Ми-26 е взривен в небето от чеченски бунтовници. При трагедията живота си губят 127 души на борда на машината.
Източник: bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.