Между 14 юни и 30 септември 1982 г. в СССР и НРБ се провежда най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор, наречено с кодовото название “Щит-82”.
Западните военни експерти го наричат “Седемчасовата ядрена война”, защото разиграва военни действия след ядрен удар на територията на цяла Европа. По време на широкомащабното общовойсково учение на обединените въоражени сили (ОВС) на Варшавския договор практически е изпитана цялата стратегическа мощ на Съветската армия и армиите от тогавашните социалистически страни в Европа, в това число и на Българската народна армия.
Кулминацията на мащабното учение е у нас. По план на територията на Източна България межу 25-30 септември се провежда “Настъпателна операция на фронта на приморското настъпление във взаимодействие със силите на обединения Черноморски флот, ВМС на България и Румъния, военнотранспортно подразделение от ВВС на Полша, оперативни групи на Чехословакия и Унгария, Одеския военен окръг и въздушнодесантна дивизия от ВВС на Съветския съюз”. Това е първото и последно грандиозно учение на Варшавския договор преди неговия крах.
През есента на 1982 година, в подножието на Странджа планина и в прилежащата акватория на Черно море под командването на съветския маршал В.Куликов (главнокомандващ ОВС) и армейски генерал Добри Джуров (министър на народната отбрана), се състои завършека на най-мащабното оперативно-стратегическо учение на Варшавския пакт „Щит -82”. В него участват щабове съединения и части на БНА, УНА, ННА на ГДР, Полсата войска, СА, Чехословашката армия и щабове на СРР, кораби и части на Черноморския флот на СССР и ВМФ на НРБ. Войските са транспортирани по въздух и море, тъй като след смазването на Пражката пролет през 1968 Румъния не позволява преминаване на чужди войски през територията й. Присъстват и военни делегации на страните участнички, но също и на Монголия, Куба и Виетнам. Учението отработва въпросите на бойното сглобяване и взаимодействието на съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски на съюзните армии и включва разузнавателни операции и операции за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа на пехотата и амфибийно-десантни операции по брега на Черно море. Оттренирано е завладяването на Босфора.
В учението участват над 60 000 бойци, като част от тях са запасняци. В това невиждано по мащаб оперативно учение са включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машишни, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. По време на учението, войските всеки ден консумират по 120 т храна и 60 000 хляба. За снабдяването с хляб за войниците е мобилизиран полевия хлебозавод на Трета българска армия. От това време са и разрушенията на древната крепост Русокастро край Бургас, когато по време на учебните маневри хеликоптери, БТР-и и минахвъргачни батареи са бомбардирали постройките и зидовете на възвишението като му нанасят непоправими щети.
Целта на занятието „Щит-82” проведено у нас, е да се отработи маневреността на съюзническите войски и флотове при синхронизация и съгласуваност в щабовете в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. В хода на учението се проверяват способностите на щабовете и на личния състав да водят както отбранителни боеве, така и настъпателни движения.
Съгласно замисъла на учението войските на „Северните” (настъпващата страна) предстои да извършат пробив на силния отбранителен рубеж на „противника”, изграден в Североизточна България. На направлението на очаквания техен главен удар „Южните” са изградили дълбоко ешелонирана отбрана, съоражена в инжинерно отношение според всичките изисквания на оперативното изкуство. Огневата система осигурява воденето на плътен многослоен огън пред целия преден край на отбраната им. Добрата войскова маркивровка е направила „невидими” не само личния състав и цялата техника, но и изградените инжинерни съоражения. Авиацията и артилерията са в пълна бойна готовност, за да възпрепятстват изнасянето на колоните на „Северните” към рубежа за атака.
За пробив на тази силна отбрана „Северните” създават групировка, която освен съединения и части от БНА включва и части от Съветската армия и Националната народна армия на ГДР, която е съсредоточена в гъстите дъбови гори, западно и северозападно от гр.Толбухин. Между горските масиви и на юг от тях са се ширнали блоковете на богатите кооперативни стопанства. Годината е изключително плодородна. Пшеницата, ръжта и ечемикът отдавна са ожънати и нивите, вече разорани, са удобен естествен полигон за действие на войските.
Между 25-27 септември 1982 г. е проведена заключителната подготовка за бойната операция. На 28 септември войските са приведени в бойна готовност и чакат заповедта за настъпление. Учението не е война и всичко, което трябва да се случи е предварително известно, но въпреки това всички са превъзбудени и пренапрегнати. Разузнавателната авиация на фронта извършва доразузнаване на планираните за поражение цели и обекти. Координатите им се предават директно от въздуха на командните пунктове.
Призори на 28.09.1982 г. по заповед на генерал-полковник Христо Добрев „Северните” бързо напускат районите на съсредоточаване и се устремяват към позициите на „Южните”. Грохотът на движещите се с голяма скорост танкове и други машини лавинообразно нараства. Изтребителното им покритие се осигурява от съветски авиационни ескадрили по способа „дежурство във въздуха”. С достигането на зоната за досегаемост на далекобойната артилерия на „Южните”, подразделенията тактически ракети нанасят ракетен удар по най-важните набелязани обекти и цели. Започва и огневата подготовка на настъплението. На участъка на пробива тя се провежда с реална бойна стрелба. Огън незабавно открива и артилерията на „Южните” (отбраняващите се) и не само по развръщащите се поделения на настъпващия, но и по-неговите артилерийски позиции.
Включени са в действие и всички сили и средства за радиоелектронна борба на двете страни. Първоешелонните поделения на „Северните” устремно преминават рубежа за атака и се насочват към предния край на отбраната. Само след 2-3 минути настъпващите танкове и мотострелкови поделения вече са прегазили първата траншея на отбраната. Това е и моментът за началото на атаката. Освен от артилерията и изтребително-бомбардировъчна авиация, атаката се поддържа и от щурмови вертолети. Веригата атакуващи танкове и бойни машини на пехотата плътно следват огневия вал. Взаимодействието между частите на БНА, армията на ГДР и Съветската армия е една от най-важните предпоставки за успеха на боя.
След преодоляването на първата и следващите позиции на отбраната, настъплението на „Северните” продължава. За възпрепятстване маньовъра на оперативните резерви на „Южните” и за противодействие на готвения от тяхното командване контраудар срещу „Северните”, по парашутен способ се стоварва десантна част на полската войска. Десантчиците още преди да са се приземили откриват огън. След приземяването си действат енергично и бързо овладяват заповядания им район. Поради упоритата съпротива на „противника”, командването на „Северните” решава с част от силите си да закрепи достигнатия рубеж на левия фланг и с огън от място да отрази контраудара, както и да въведе в сражение две съединения, едно от Унгарската и едно от Чехословашката народна армия. За разгрома на контраударната групировка на „противника”, десетки съветски бомбардировачи СУ-24 реално нанасят масиран удар с използване на авиационни бомби с повишена мощност и високоточни ракети клас „въздух земя”. Въвеждането в сражение на подразделенията на чехословашката и унгарската армия се осигурява от настъпващите части на БНА.
През втория „боен ден” на учението – 29 септември, след като овладяват билото на Източна Стара планина, при което извършват пробив на силно укрепения район, „Северните” излизат в района северозападно от Бургас, с което е изпълнена близката задача на фронта.
30 септември, третият най-важен „боен ден”. Съгласно решението на главнокомандващия фронта разгромът на противостоящите тук „противникови” сили трябва да бъде постигнат чрез решително настъпление на ударната групировка на приморското направление и стоварването в района западно от Бургас на оперативен въздушен десант, а в Созополския залив – на оперативен морски десант. Въздушният десант трябва да унищожи разкритите тук ядрени средства на „противника” и, овладявайки комуникационните възли и други обекти в района на десантирането, да скове оперативните му резерви и да съдейства на настъпващите на фронта войски. Изтребителната авиация вече е „разчистила” въздушното пространство от авиацията на „противника”. Изтребително-бомбардировъчната авиация нанася последните си удари по обектите на силите на „противника” в района на десантиране
Метеорологичната обстановка обаче бързо се влошава. Цялото въздушно пространство на Бургаския залив и отвъд него е изпълнено от облаци с максимално активна гръмотевична дейност, които все повече се приближават към района на десантиране. Осъществяването на въздушнодесантната операция в такова време е силно рисковано. Ръководството на учението е заклещено между желанието десантът на всяка цена да бъде стоварен, а от друга страна, заповяданите от него строги мерки за безопасност, които диктуват операцията да бъде отменена. Понеже и въздушнодесантното съединение, и военнотранспортната авиация са от състава на съветските въоражени сили, единствено министъра на отбраната на СССР Дмитрий Устинов може да поеме отговорността, като реши какво да се прави в настъпилия рискован момент. Свидетели на ставащото освен най-висшите съветски военначалници са Тодор Живков и останалите висши партийни и държавни ръководители, както и министрите на отбраната на останалите съюзни страни.
Само след минути откъм Бургаския залив долита грохотът на невидимата заради черните облаци армада военнотранспортни самолети. Природната стихия кара и земята да кънти. Трещят мълнии. Армадата като лавина преминава през тях и грохотът и заглъхва на запад към Ямбол. Изпод ниската долна граница на облаците изведнъж изникват десетки парашутисти с висящи под тях платформи тежка техника. Те застрашително се носят към земята, но преди да са се блъснали в нея, в действие влиза системата за меко кацане. В следващите мигове от облаците се изсипват и стотиците разтоварени парашути на десантчиците. След приземяването и освобождаването си от тях, те незабавно се насочват към сборните райони, в движение формират бойния си ред и пристъпват към унищожаването на „противника”. В боя се включват и десантираните бойни машини. Само за няколко десетки минути десантът вече е изпълнил поставената му задача по унищожаването на ракетно-ядрените средства на „противника” и завладяването на заповядания район. Всичко минава успешно, операцията е изпълнена безпогрешно, въпреки лошото време.
Операцията е завършила, но намиращите се на вишката държавни и партийни ръководители и гостите от съюзните армии, наблюдавали стоварването и действията на десанта, въпреки проливния дъжд се отправят към Созополския залив, където ще се проведе заключителната морска десантна операция.
…Само няколко минути след като са се появили на хоризонта, корабите с първия ешелон на десанта и отрядите за огнева поддръжка вече навлизат в залива. Те са толкова много, че едва ли не го задръстват. Следват ударите на изтребително-бомбардировъчната авиация по обектите на противодесантната отбрана. Огън по тях води и корабната артилерия. Вертолети, излетели от палубата на кораби, стоварват щурмовите групи. Проходите в загражденията на „противника” на вода се проправят от корабите с реактивните остановки. Десантните групи на въздушна възглавница стремително достигат уреза на водата и „пропълзяват” по пясъчната ивица десетки метри навътре в сушата.
През отворените клапи изскачат морските пехотинци, а след тях се спускат на брега и бойните им машини. Корабите незабавно се изтеглят назад към залива, а морските пехотинци заедно с щурмовите групи, стоварени на брега от вертолетите, бързо овладяват и организират „базата” за стоварване на десанта. Към брега приближават малки и големи десантни кораби. Те отварят клапите си преди да са достигнали уреза на водата, и от тромовете им излизат десетки танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори с екипажите им.
Морската пехота и мотострелковите части, дебаркирали със следващите вълни на десанта, включително и от втория и от третия десантен отряд, успешно преодоляват съпротивата на отбраняващите се и след като отразяват и тяхната силна контраатака, продължават действията за окончателния им разгром…
С това учението „Щит -82” завършва. Всички единодушно отбелязват добрата му организация и преди всичко бойното майсторство и високата полева тренираност на войските. Командващите учението, докладват, че всичко е преминало нормално, което значи без произшествия. Щабът на ръководството обявява отбой на действията. Дори и да приемем, че думите на генерал-лейтенант Г.Генов „Действията на войските могат да се нарекат хармония”могат да се нарекат хипербола, не следва да се отрича, че на дело се достигат добри резултати и ефективност в координацията на действията на командирите и щабовете. Това е и последното учение с участие на щабове и съединения от всички страни на Варшавския договор проведено на наша територия (Източна България) и прилежащата акватория на Черно море.
На 1.10.1982 г. на летището в Бургас се състои заключителен тържествен парад на войските участвали в учебната бойна операция. С него се слага и край на най-голямото бойно учение в историята на българската армия.
Друго широкомащабно, с участието на голям човешки и оръжеен потенциал учение в рамките на ОВС е „Щит -84” провел се в ЧССР. Хронологично то е предшествано от българските комплексни маневри от юни 1983 г. „Родина-83”. При тези големи съвместни учения се потвърждава подобряването на оперативно-тактическата подготовка на командния състав и щабовете, на техните умения и навици в организиране на бойни действия с използване на най-съвременно оръжие и бойна техника.
Източници:
socbg.com,
„Преживяното не подлежи на обжалване”, автор Атанас Семерджиев „История на Българите: Военна история на българите от древността до наши”
23.01.2014
loading...
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
