Щит и меч “Витяз”: на какво е способен новият ЗРК С-350

Щит и меч "Витяз": на какво е способен новият ЗРК С-350
Не е тайна, че “Витяз” С-350 е създаден да замени добре служещия С-300B.

Основното предимство на системата в сравнение с предшественика ѝ ще бъде възможността да отблъсква масирани ракетни атаки.

В арсенала на “Витяз” има 12 ракети – три пъти повече отколкото при С-300. Той може едновременно да изстрелва 16 аеродинамични или 12 балистични цели, да съпровожда 32 цели на минимална височина 10 м и максимална – 30 км.

С-300 отстъпва сериозно по всички тези показатели.

“Витяз” е въоръжена със същата ракета като С-400 – ЗУР 9M96 със среден обсег. Това важи както за настоящите средства за въздушна атака, така и за перспективните разработки.

Но за врага ще бъде много трудно да удари самата ракета 9M96. Изстрелва се по вертикален  начин, а двигателят започва да работи на височина 30 м. Освен това ракетата е обърната към целта. В допълнение ЗУР 9M96 са супер маневрени благодарение на газодинамичната система.

“Витяз” има и управляваеми ракети с малък обсег 9М100, оборудвани с контактни и дистанционни взриватели. Те улавят целта веднага след изстрелването. Боеприпасите се използват в зависимост от ситуацията.

Съставът на батареята на комплекса включва пункт за бойно управление и радиолокационен комплекс 50H6A. Пунктът може да координира действията на осем огневи установки.

Радиолокационната станция може да прехване 8 аеродинамични и 6 балистични цели. Освен това, за разлика от С-300, тя е всеобхватна, тоест работи в кръгов режим, а не по сектори.

Тъй като “Витяз” е специализиран на средни разстояния, той е отличен помощник за системите С-400 и “Панцирь-С-1”. Първата е “отговорна” за дълги разстояния (до 400 км), а втората – за къси (1,2–20 км). Заедно тези “трима герои” създават почти непроницаема бариера. Както се казва – и комар не може да прехвръкне. / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.