“Черен като Азеф”: историята на най-известния руски двоен агент

През 1908 г. скандал разтърсва Социалистическата революционна партия (есерите), която по това време е една от водещите революционни сили в Русия благодарение на дръзките терористични нападения срещу високопоставени представители на властта.

Известният издател Владимир Бурцев твърди, че лидерът на бойната организация на есерите, човекът, който се е славел с храбростта и уменията си да планира, в действителност е информатор на тайната полиция.

Първоначално никой не вярва на Бурцев. Мъжът обвиняван в предателство, Евно Азеф, е легенда сред революционерите. Той планира и провежда най-успешните операции в историята на партията – убийството на министъра на вътрешните работи Вячеслав фон Плеве и на великия княз Сергей Александрович, който е чичо на Николай II, както и на губернатора на Москва.

Да се хвърлят обвинения срещу Азеф е равносилно да се твърди днес, че Абу Бакр ал Багдади, главатарят на “Ислямска държава”, работи за ЦРУ – никой не може да си представи, че това е възможно.

“Ти си ужасен човек, клеветиш герой”, казва един от лидерите на есерите на Бурцев по време на вътрешно разследване. Бурцев обаче е прав. Азеф работи за полицията от самото начало на терористичната си кариера. Само че революционерите не са единствените мамени. Азеф лъже и правителството. В действителност той е верен единствено на себе си и на парите.

Младият шпионин

Азеф е на 23 години, когато през 1892 г. написва писмо до руската полиция, предлагайки услугите си като шпионин. По това време той живее в Германия и учи в Технологичния институт в Карлсруе. Историци твърдят, че Азеф, роден в бедно еврейско семейство, близо до Гродно (сега Беларус), е принуден да напусне Русия и да замине за Германия, след като извършва кражба.

Той често контактува с руски студенти, които живеят в Карлсруе и са прегърнали революционните идеи, и тъй като той се нуждае от пари, решава да продава информация.

Охрана (Отделът за защита на обществената сигурност и ред) с радост приема ентусиазирания студент. Офицерите, които отговарят за Азеф, го определят като талантлив и педантичен агент. “От всичко на света най-много се страхувам да изгубя твоите услуги”, му пише един от неговите началници.

След като шест години доносничи за приятелите си студенти и информира Охрана за разпространението на нелегална литература и за връзките между руските и германските социалисти, Азеф се премества в Русия, където продължава да работи под прикритие.

Двойна игра

Азеф не само успява да проникне в средите на есерите, но освен това след няколко години той оглавява най-тайната клетка в партията – Бойната организация (БО). БО извършва нападения срещу високопоставени царски служители. Според есерите тези методи са най-добрият начин да се предизвикат сблъсъци между правителствените сили и масите и така да се предизвика революция.

Никой в Охрана не знае истинското положение на Азеф сред есерите; полицейските началници са убедени, че той е само обикновен член на партията. Именно тази неизвестност позволява на провокатора да започне собствена игра и като шеф на БО той замисля много терористични актове, информирайки полицията само за няколко незавършени операции.

Не е удивително при това положение, че правителството предотвратява атаките, разкривани от Азеф, но другите често се оказват успешни. Сред тях са убийствата на Фон Плеве (1904 г.) и на великия княз Сергей (1905 г.). В същото време Азеф не щади усилия да хвърля другарите си по революция в ръцете на полицията и особено тези, които са му съперници в партията.

Това поставя Азеф в уникално положени. И есерите, и полицията му вярват без капка съмнение. Революционерите не могат да си представят, че мъжът, който е планирал двете най-успешни операции, е информатор на тайната полиция.

В същото време шефовете на Охрана го ценят за това, че с негова помощ са предотвратени редица терористични нападения и са арестувани няколко опасни престъпници. Двойният агент става майстор кукловод, който контролира и двете страни в конфликта.

Агент-провокаторът срещу “Шерлок Холмс”

Владимир Бурцев, издател, близък до революционните среди, почти случайно научава за тайния живот на Азеф. През 1906 г. той се среща с бивш офицер от Охрана, който му казва, че един от лидерите с висок ранг на Социалистическата революционна партия работи за правителството. След много внимателен и задълбочен анализ Бурцев, когото по-късно наричат “Шерлок Холмс на руската революция”, започва да подозира Азеф.

Издателят намира един от бившите началници на Азеф, бившия началник на полицията Алексей Лопухин, и му задава въпроса: “Бил ли е Азеф ваш агент?” Освен това той изброява всички деяния на Азеф като глава на БО (които са били неизвестни на Лопухин). Шокиран, Лопухин решава, че е по-добре да разкрие мъжа, който е предал и двете страни, и отговаря “Да”.

Неизразима истина

Свидетелските показания на Лохупин са от ключово значение по време на разследването на самата партия на есерите и помагат на Бурцев да докаже, че легендарният “Иван” (това е псевдонимът на Азеф) е провокатор, който получава заплата от правителството. Есерите са съкрушени – предателството на Азеф разрушава вярата в революционната борба. “Изгубихме правото си да бъдем наивни. Човекът, на когото вярвахме, се оказа лъжец и предател, който оскверни всичко свято за нас”, с мрачен тон пише есерът Владимир Зензинов.

Разочарованието, причинено от Азеф, е толкова дълбоко, че впечатлява всички в руската империя, независимо дали става дума за хора, които подкрепят правителството, или за революционери. Името му се превръща в символ на предателството и на злото за десетилетия. Владимир Маяковски в стихотворението си “Облак в панталони” (1915 г.), когато описва тъмнината на мрачната беззвездна нощ, я нарича “черна като Азеф”. Марк Алданов, писател, автор на статия за Азеф, посочва, че той е “нещо средно между човек и питон”.

Съдбата на Азеф

И докато цяла Русия ругае Азеф, той бързо напуска страната и заминава за Германия, където живее като благоденстващ буржоа по името Александър Неймайер почти десет години.

Когато избухва Първата световна война, той се сблъсква със сериозни проблеми и правителството на Германия го интернира като вражески чужденец. Азеф прекарва две години (1915-1917) зад решетките и умира от бъбречна недостатъчност по-малко от година и половина след освобождаването си. Неговият надгробен камък в Берлин не е с име, на него има само номер. / bg.rbth.com