Три пъти ”УРА” за казармата

Три пъти ”УРА” за казармата

„УРА” за казармата – „Там момчетата ставаха мъже!” – любим рефрен на повечето от поддръжниците на наборната военна служба. Разбира се, че са ставали. Влизаш на 18 и излизаш на 20, дори 21- годишна възраст. Предвид редките отпуски, физическите упражнения, редовното хранене по час и създаването на елементарни хигиенни навици, умилените майки, размекнатите баби и срамежливите съседски момичета, започват да виждат в завърналия се войник, един зрял мъж. Предполагам, че всяко момче в тази възраст се развива доста бързо, което при подходящи условия, това става още по – забележимо.

Нека обаче да помислим реално на какво се дължи това възмъжаване:

На нормалния режим на хранене. Странно нали? Какво пък толкова? Ами, това, че поне до края на 90 – те на село все още казваха „да вър’им да ядем ‘ляб”, преди всяко хранене. Просто насъщният се оказва, че е в преобладаващата част от менюто на родния войник, докато не попадне в редиците на армията. Там макар и не с особено високо качество, храната започва да включва повече компоненти и да се приема на равномерни порции – елементарна култура на хранене.

Физическите упражнения. Малко ходене, малко тичане, малко лост и успоредка, нищо сложно, нищо специално. Носене на снаряжение, маршируване и мускулатурата се развива.

Хигиенни навици и дисциплина. За народ, който в по – голямата част от историята си е честитил банята, миенето на очите и краката преди лягане се счита за страхотен скок в хигиенната култура. Чувал съм истории за това как тази смела стъпка се е предприемала след много шутове в гъза на колебаещите се, но тук смятам, че насилието е било за добро.

Хубаво, де! Хайде сега ми обяснете, мили носталгици по въшлясалите общи спални помещения, какво ви пречи да си възпитавате сами децата на хранителни и хигиенни навици? Нима не можете да ги заведете до стадиона и да им покажете как се прави силово възлизане? Нима не можете да прочете в google.com, 5 – 6 основни правила за интелигентно дневно меню? Трудно ли е да се покаже на един подрастващ, как внимателно с тампонче да си почисти ушите?

Не е! Но друго си е да разчиташ на държавата.

„УРА” за казармата – „По онова време нямаше гейове” –  Айде бе? Барем един е нямало? За илач? Няма да ви призовавам да четете мемоарите на Ицо Петрофф (шегувам се, шегувам се) просто си представете какво се случва с един младеж с хомосексуални наклонности, затворен заедно с няколко стотин подивели от тъпотия другари. Ох, миличкия…като си помисля какво ли е изживявал в общите бани. Бил е нещо като футболен национал в чалготека. Ако се замисля сериозно, процента на хетеросексуалните, обърнали резбата по време на службата си, е в пъти по –голям от този на завърналите се на десния бряг.

Разберете, сексуалната ориентация не може (а и не трябва) да бъде променяна насилствено! Общо взето тя е нещо интимно и изобщо не трябва да бъде коментирана от интелигентни хора!

Ако някой го притеснява модата мъжете да се поддържат почти колкото жените, нека не се трогва толкова. Ключовата дума е „мода”. Тя е циклична и непостоянна. Освен това не виждам причина днешните младежи да се съобразяват с вкусовете на хора, минали 50 – те. Те живеят в собствен свят и по правила, където космите и татуировките си разменят местата.

„УРА” за казармата – „Имахме силна и непобедима армия!”. Да, така е! Вярно е, особено по времето на Балканските войни, дори по времето на Първата световна война. По времето на социализма армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, Мирновременният състав на армията към 1989 г. е над 153 000 души, а мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

Страхотно! Но времената се промениха. Съвременните войни са високотехнологични. Числеността на армията се описва като бройки пушечно месо, а не като живи бойни единици. Вече говорим за война на дронове, на ракети прелитащи през космоса, на удари по цели нанесени от спътници, за умни ракети, безпилотни самолети и не на последно, а даже на първо място – хакерски атаки.

За съжаление, нашата армия е изостанала технологично, с поне няколко поколения. Според мен разликата не може да бъде наваксана, поради ниския бюджет, а освен това в света на технологиите, пропуските се натрупват в геометрична прогресия. Тоест всяка изгубена година ни отдалечава с десетилетия от прогресиращите армии. Не искам да кажа, че няма смисъл да се опитваме да ги догоним, но войната не е Олимпиада и не може да се участва, само заради самото преживяване.

Ако все пак искаме да сме подготвени, то единственото, което ни остава е да се концентрираме върху партизанската война, която би се заформила след окупацията на по – силна армия или отцепването на определени региони от страната.   Това би оправдало наборната войска, но само ако тя съдържа в себе си перфектно обучение. Имам предвид нещо като 6 – месечна служба, с двуразови тренировки и изстреляни няколко десетки хиляди патрони, снаряди и метнати гранати. Тази служба няма да има време да възпитава мамини синчета, да рови на хората под чаршафите и да бълва мъжаги пиещи ракия и ядащи основно пържени кюфтета (по повод на една друга статия). Тя доста се различава от романтичните представи на доста от хората, освен това ще е изключително скъпа. Нещо, което държава, която едва изплаща пенсиите и социалните помощи на населението си, не може да си позволи.

Преди някой да ме е попитал „Какво предлагаш, тогава?”, отговарям сам:

Скъпи читатели, свърши се! България никога повече няма да има наборна армия. Чочооулу  и Добри Джуров са мъртви, изостанали сме технологично и изнемогваме финансово. Това, което ни остава е да се образоваме, да възпитаваме себе си и поколенията след нас как да живеят в новите условия. Да се учим на нормално общуване, на толерантност, уважение към другите, за да може страната ни да просперира икономически. Трябва да свикнем с мисълта, че в условията на пазарен диктат повишаването на квалификацията и иновативността са задължителни, а не пожелателни. Едва след това, ще имаме държава, достатъчно силна, за да сложи в ред и армията си, със служещи, които вижда смисъл да се жертват за нея!


Loading...

Автор: Стоян Гълъбов, socbg.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.