6. Увеличава се пределната възраст на сержанти/старшини, офицерски кандидати, младши офицери и старши офицери (без полковник/капитан I ранг) на 55 години с цел осигуряване стабилност във въоръжените сили чрез дългосрочна възможност на всички категории военнослужещи /с изключение на войниците/ за ранно пенсиониране по новите изисквания на чл. 69 от КСО – наличие на възраст с поетапното й нарастване. Взето е предвид наличието на тригодишния гратисен период по § 50 от ПЗР на КСО, в който военнослужещите, придобили до 31.12.2015 г. право на ранно пенсиониране без наличие на възраст, могат да се възползват от него.
След завършване на анализа от въвеждане на нов модел за кариерно развитие на военнослужещите и с оглед приложението на новата редакция на чл. 69 от КСО, в следващите години ще се предложи цялостна редакция на чл. 160 по отношение на пределната възраст на всички категории военнослужещи.
7. Разширява се кръгът на лицата, които по решение на министъра могат да продължат да заемат длъжност, изискваща хабилитация, до навършване на 60 години, а именно и лица с висши офицерски звания. Такива лица са началниците на военните академии и висшите военни училища. За заемането на длъжностите им се изисква висше офицерско звание, което е „генерал-майор” и „бригаден генерал”. Пределната възраст за посочените звания обаче е 58 години и с навършването й те би следвало да бъдат освободени от военна служба без възможност за преценка по целесъобразност от продължаване на изпълнението й до навършване на 60 г. Това поставя посочените лица в дискриминационно положение спрямо военнослужещите с военно звание „полковник”.
8. Едно от най-съществените промени засяга прилагането на текстовете от закона, с което при отнемане или отказ от издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, договорът за военна служба следва да се прекрати и военнослужещият да бъде освободен от военна служба. Така военнослужещият ще бъде отстраняван от длъжност, като по аналогия със ЗМВР и ЗДАНС, освобождаването от военна служба ще става само ако военнослужещият откаже да заеме длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация или такава не може да му бъде предложена.
9. Въвежда се по-прецизна регламентация на разпоредбите, касаещи статута на курсантите, обучавани във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната, но и на други ведомства. Разграничава се обемът на издръжката на курсанта, която се поема от Министерството на отбраната, и тази, която представлява трансфер от Министерството на образованието и науката.
10. По ред определен със заповед на министъра на отбраната военнослужещите, освободени от военна служба, поради навършване на пределна възраст през 2016 г., но не придобили право на пенсия, ще бъдат приети повторно на военна служба по тяхно искане.
През последните 10 години поетапно бяха увеличени минимално изискуемият брой на реално прослужени години военна служба (от 13 г.и 4 м. на 18 г.) и минимално изискуемият общ осигурителен стаж за пенсиониране (от 20 на 27 г.).
Тези промени се извършиха чрез изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. При това бяха засегнати военнослужещи, които трябваше да бъдат освободени поради достигане на пределна възраст, без да са изпълнили условието за прослужени минимално изискващите се 18 години. Тези хора останаха без работа и без пенсия. С промяната на пределната възраст за военната служба се създава възможност тези хора да се върнат и да продължат да служат във въоръжените сили, независимо колко месеца им остава до новата пределна възраст.
11. Предлага се въвеждане на ново основание за прекратяване на договорите за военна служба-упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от военнослужещия /чл. 165а/. В действащите разпоредби на чл. 164, т. 5 и чл. 169 от закона е дадена възможност както на министъра на отбраната, така и на военнослужещия, да инициират освобождаване от военна служба поради придобито право на пенсия от военнослужещия по условията на чл. 69 от КСО. В тези случаи военнослужещият има право на курс, а ако прекратяването е по инициатива на министъра – то се осъществява с 6-месечно предизвестие. С влизането в сила на промените в КСО военнослужещите могат да упражнят правото си на пенсия, без да се освобождават от военна служба. Това поражда необходимостта да бъде дадена възможност на министъра на отбраната да инициира освобождаване от военна служба и на военнослужещ, който е упражнил правото си на пенсия и продължава да служи, без да му се отправя предизвестие, което би съкратило значително времето за прекратяване на правоотношението.
12. Въвежда се допълнителен регламент за ползване на платения годишен отпуск. Регламентира се начинът, по който се ползва отпускът от военнослужещите. На командирите/началниците се дава право да осигурят ползването на отпускът на подчинените им военнослужещи и в случаите, когато отпускът не е поискан.
С предложената редакция се цели създаването на законов механизъм платеният годишен отпуск да се ползва от военнослужещите, тъй като сега по различни причини се отлага и натрупва с право на парично обезщетение при напускане на военната служба. Досега работодателят имаше непредвидени финансови задължения (при напускане на военнослужещите), но нямаше инструмент, с който да осигури използването платения годишен отпуск. С допълнителният регламент се цели осигуряване на необходимото време за годишна почивка и възстановяване на военнослужещите и намаляване на финансовите задължения на работодателите към напускащите военнослужещи.
§ 70. Член 198 се изменя така:
„Чл. 198. (1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от командира или началника график.
(2) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година. Отлагането на платения годишен отпуск за следващата календарна година се допуска по изключение, при невъзможност да се осигури ползването му през съответната календарна година.
(3) Командирите и началниците носят дисциплинарна отговорност, ако не осигуряват ползването на платения годишен отпуск на военнослужещите при условията по ал. 2.
(4) Командирите и началниците имат право да осигурят ползването на платения годишен отпуск на военнослужещите съгласно утвърдения график и в случаите, когато отпускът не е поискан от военнослужещия.” (досега)
Чл. 198. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.)
(1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година. Отлагането на платения годишен отпуск за следващата календарна година се допуска по изключение, при невъзможност да се осигури ползването му през съответната календарна година. (2) Командирите и началниците носят дисциплинарна отговорност, ако не осигуряват ползването на платения годишен отпуск на военнослужещите при условията по ал. 1.
Източник: pan.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.