Символи на Победата във Втората световна война: Известна съветска военна техника

В никоя друга военна конфронтация не участват толкова много бронемашини, самолети и оръдия.

Въоръжението трябва да бъде модернизирано непрекъснато, въпреки силния недостиг на време и материали. Коя военна техника се отличава на бойното поле и днес се счита за символ на победата над фашизма?

Легендарният изтребител “Ишачок”

И-16 – лейтенант Виктор Талалихин, военен пилот, заместник-командир на ескадрила на 177-и изтребителен авиационен полк, Герой на Съветския съюз. Той е сред първите в СССР, извършил нощен таран над Москва. Умира на 27 октомври 1941 г. във въздушна битка край Подолск. Тогава той е на 23 години.

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания/Васил Малишев/Sputnik

В началото на войната основният изтребител на Червената армия е “Поликарпов” И-16. Дълъг само 6 м, той е един от най-малките самолети за времето си. Въведен в средата на 30-те години на миналия век, той е свидетел на голям брой военни конфликти: Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война, битките при Халхин Гол, Съветско-финландската зимна война… Испанците го наричат Mosca (“Муха”), китайците го наричат “лястовицата”, а японците Abu (“Конска муха”). Но в Съветския съюз той е известен като “Ишачок” (“Магаренце”).

Това e първият съветски самолет с прибираемо шаси. По време на първоначалния тестови полет пилотът Валерий Чкалов изпитва големи трудности при прибирането му – моделът е доста труден за управление и той доста го критикува. Впоследствие изтребителят е усъвършенстван и в първите дни на войната “Ишачок” буквално се сблъскват с германските самолети. Пилотът на И-16 Иван Иванов е първият, който прави това само 25 минути след началото на войната [22 юни 1941 г.]!

Допълнителна информация:

Летейки на И-16, пилотът Виктор Талалихин използва тактиката на тарана, която ще влезе в историята. В нощта на 6-7 август 1941 г. 22-годишният младши лейтенант получава заповед да се издигне в небето, за да прехване немски бомбардировач. Близо до с. Кузнечики, буквално на няколко километра от Москва, той се натъква на картечен обстрел от Heinkel He 111 и решава да направи таран. Талалихин ударя опашката на немския бомбардировач, но успешно скача с парашут. За своето героично дело е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Най-лесният изтребител за летене

Я-3 – Командирът на ескадрилата “Нормандия-Неман” майор Жан-Луи Тюлан дава на пилота бойна задача. Западен фронт.

Сергей Лоскутов/Sputnik

През юни 1945 г. пилотите на въздушния полк “Нормандия-Неман” кацат на летището в Льо Бург във Франция на своите изтребители Як-3. Последните са най-лесните за летене и най-маневрените за своето време, а французите искат да летят само на тях. На изтребителите Як-3 френските пилоти участват в освобождаването на Литва през ноември 1944 г. и в боевете в Източна Прусия през 1945 година. В края на войната СССР дарява 40 такива самолета на Франция, а в наши дни един от тях е изложен в Музея на авиацията и космоса в Льо Бурже.

Брониран “призрак”

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания

Танкът КВ-1 (кръстен на народния комисар по отбраната на СССР Климент Ворошилов) е наречен от германците Gespenst (“Призрак”). Всъщност танкът е голяма изненада за тях. С тегло 47 т, КВ е защитен от броня с дебелина 7,5 см, която по това време е непроницаема. Тези танкове се използват през 1941 и 1942 г. за спиране на германците на Западния фронт. В битката при Расейняй (в днешна Литва) през юни 1941 г. един от тях задържа цял германски военен конвой в продължение на два дни. През нощта саботьори се опитват да взривят танка, но всичко, което успяват да постигнат, е да повредят веригите.
Танкът се обездвижва и се превръща в огнева точка. Само противовъздушно оръдие успява да унищожи него и екипажа му.

Танкът, който променя хода на войната

Медалът “За отбраната на Москва” показва танка Т-34 истените на Кремъл на заден план.

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания; Fdutil (CC BY-SA 3.0)

Т-34 е един от най-разпознаваемите символи на войната и е най-масово произвежданият в СССР. Само в Урал (в Нижни Тагил, Челябинск и Свердловск/днешен Екатеринбург) са произведени около 25 000 единици Т-34 между 1942 и 1944 година. Танковете Т-34 също се сглобяват в Горки (Нижни Новгород), Сталинград (Волгоград) и Омск.

В северната част на Московска област има музей на Т-34, единственият музей в света, посветен на един единствен танк. Именно тук, близо до с. Шолохово, само на 30 км от Кремъл, настъплението на германските войски е спряно през декември 1941 година. В контраатака на Червената армия специална роля изиграва новият съветски среден танк Т-34, който успява да прогони врага на почти 250 км от столицата. За два месеца по време на отбраната на Москва един екипаж под командването на старши лейтенант Дмитрий Лавриненко (“танков ас”) унищожава около 50 германски танка.

Повратният момент на войната идва след битката при Курск – най-голямата танкова битка в историята, в която участват около 2 млн. души, 6000 танка и 4000 самолета. Две трети от съветските танкове са средните танкове Т-34.

Лодка по проекта 1125. Участва директно в битката за Сталинград през есента на 1942 година Германците я потапят аранените са разтоварени от нея близо до Северното пристанище. Днес тя е реставрирана и се съхранява в Музея на военните технологии край Екатеринбург.

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания

През военните години много фабрики, колективни стопанства и дори творчески сдружения набират средства за производството на военна техника. През 1944 г. пари, дарени от енориаши на Руската православна църква, плащат за изграждането на танковата колона “Дмитрий Донской”, състояща се от 40 Т-34. Те участват в освобождението на Виена и Прага и в сраженията по улиците на Берлин. След войната различни версии на Т-34 са в експлоатация в 46 страни.

Оръдие на гъсенично шаси

ИСУ-152

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания

В битката при Курск, срещу новите немски танкове “Тигър” и “Пантера”, за пръв път се използват самоходните 152-мм тежки гаубици Су-152, монтирани върху шасито на КВ-1. Те са наречени от врага “Отварачка за консерви”. През 1944 г., когато като заместител на остарелия КВ-1, Червената армия се сдобива с най-мощния танк на Съветския съюз

– ИС-2 (кръстен на Йосиф Сталин) с броня с дебелина 12 см и 122- мм основно оръдие, самоходните гаубици се правят за монтиране върху шасито му. Така се появяват 122-мм ИСУ-122и 152-мм ИСУ-152.

“Катюша”

Стрелба на гвардейските минохвъргачки в Берлин. Великата отечествена война (1941-1945).

Sputnik

“Катюша излезе на брега на реката, а той беше стръмен и висок”, се пее в съветската песен за момиче, което копнее за любимия си, който служи в армията. След 14 юли 1941 г., когато батарея, командвана от капитан Иван Фльоров, разположена на стръмен бряг, извършва удар по място с концентрация на вражеска бронетехника и оборудване на железопътния възел край Орша (Беларус), съветската реактивна система за залпов огън БМ-13 получава прозвището “Катюша”.

“Ракетната атака беше като ураган”, така немските вестници описват разрушителната сила на “Катюша”. Ракетният огън има страховит ефект. Взривните вълни от ракетите се пресичат, унищожавайки всичко по пътя си. “Катюша” има и много отличителен “вой”, накарал германците да ѝ дадат прякора “Органът на Сталин”. “Катюша” се използва през целия ход на войната от Москва до Берлин и се превръща в истински символ на победата.

От колхоза до фронтовата линия

ГАЗ-MM, Ленинград, 1942 г. Камиони транспортират храна през Ладожското езеро.

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания; TASS

Цивилните машини, пригодени за нуждите на армията, са изведени на фронта по време на войната. Камионите ГАЗ-AA и модифицираната версия ГАЗ-MM се превръщат в символ на тази военна ера. Създават се наистина много от тях – преди войната има около 1 млн. за нуждите на националната икономика. По време на войната производството на камиони продължава без прекъсване, но в опит да се пести метал, се ползват платнени екрани вместо врати, кабината се прави от дърво и те са снабдени само с един фар, но понякога са лишени дори от това. Колесни превозни средства се търсят през цялото време: дори по програмата “Заем-наем”, пътните превозни средства се доставят в по-голям брой от всяка друга категория оборудване (повече от 400 000 превозни средства срещу 11 000 самолета и 12 000 танка).

Брониран влак

Брониран влак “Московско метро” клас БП-43.

Николай Ковалевски/Музей на военната техника на Уралската минно-металургична компания;Архивна снимка

Цивилните парни локомотиви и влакове също служат на фронта. Без железниците би било невъзможно да бъдат евакуирани 2500 фабрики, музеи и театри – огромен обем, който трябва да бъде транспортиран само за три месеца след избухването на войната. Само си представете какво е нужно за преместването на цяло предприятие с неговите машини, инструменти и лаборатории и транспортирането му на разстояние от 2000 км!

Най-използваният парен локомотив през онези години е “Ов”, известен още като “Агне” (на руски: “овечка”). Изглежда мъничък в сравнение с гигантите от сериите “Э” и “ФД”.

Използвал се е за евакуация на влакове, болнични влакове и дори бронирани влакове. Установено е, че поставянето на защитна броня върху други видове локомотив просто смазва релсите под тях. / bg.rbth.com

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!