Руснаците направиха касетъчна мина с елементи на изкуствен интелект

Руснаците направиха касетъчна мина с елементи на изкуствен интелект
В Русия направиха касетъчна мина с елементи на изкуствен интелект, която може да различава хора от животни. Това съобщиха от пресслужбата на разработчиците от концерна “Техмаш”, цитирани от РИА “Новости”.

Касетите КПОМ-3 с противопехотни мини и КПТМ-4 с противотанкови мини бяха представени на петия форум “Армия 2019”.

“Заложената мина ПОМ-3 избира целите на фона на шумовите смущения от бойните машини на пехотата или танковете; тя различава войника, влязъл в зоната на реагиране. Мината може да различи и човек от животно”, се посочва в съобщението.

Мината осигурява автоматична установка (с възможност за преустановка) при самоликвидация непосредствено преди разполагането на касетите в системата за миниране.

“Тези мини могат да разпознават целите, самостоятелно да се деактивират и да се самоликвидират. Осколочната противопехотна мина ПОМ-3, която е част от касетата, е първата в света противопехотна мина с дистанционна установка с неконтактен взривател и сеизмичен датчик на целта”, каза генералният директор на “Техмаш” Владимир Лепин.

Форумът “Армия 2019” се провежда в подмосковския парк “Патриот” всяка година от 24 до 30 юни.

Прочетете още: Новите руски мини “хващат” и хеликоптери!

Тези страшилища могат да правят дупки в невероятно дебела танкова броня и дори да свалят вражески хеликоптери.

Как да обезвредим танк

Най-ефективните и широко използвани противотанкови мини в руската армия са ТМ-62М. Тази иновация от съветско време (важен период в развитието на мините) изглежда като безобиден метален диск – но външният вид често може да е измамен.

Всяка мина се залага индивидуално от сапьор, който изкопава яма и подготвя експлозивния механизъм. Как и кога мината се “изключва” също се определя в този момент: например тя може да се взриви веднага, щом веригите на танк я докоснат, или това да стане със закъснение.

Този тип мини са ефективни, ако трябва да обезвредите вражески бронирани превозни средства, тъй като 7,5-килограмовият им експлозив може да унищожава танкове като горещ нож – масло.

Магнитни бомби

Ефикасната модернизация на тази мина е ТМ-89, която може да се справи с дебелата танкова броня. Тя е с 4 кг по-тежка и може да пробие дупка в закалена стомана с дебелина 2 см (танковете от края на 1990-те са с броня около 1 см).

Основна характеристика на тези експлозиви е електромагнитният заряд, който реагира на настъпващото превозно средство, преди мината да “скочи” и да експлодира. Но това оръжие си има и недостатъци.

“Военните инженери трябва да бъдат много внимателни, когато инсталират тези мини, тъй като магнитите им са много чувствителни и реагират на всички метални обекти в непосредствена близост. Така че сапьорите не могат да носят бронирано облекло или оръжия по себе си, докато поставят тези мини”, сподели с Russia Beyond военният анализатор на ТАСС Виктор Литовкин.

Първите мини срещу хеликоптери

Друга интересна иновация беше представена в рамките на “МАКС-2017” в Подмосковието.

Новата мина е част от преносима система за противовъздушна отбрана, разработена за борба с хеликоптери, летящи на височина до 100 метра. Може да звучи като научна фантастика, но мините бяха изпитани по време на шоуто – и резултатите бяха видими. Те работят в група, разположени на няколко метра една от друга, и се задействат чрез акустична система, която разпознава звука на насрещните хеликоптери.

Всяка от тях е снабдена с 12 метални сачми, които със скорост на летене от 2 км/сек пробиват всичко по пътя си, когато се детонират.

“Минното поле се активира и деактивира от оператор във военната база. Така че, когато командирите са информирани за приятелски хеликоптери или други летателни апарати в “опасната зона”, операторът изключва мините дистанционно”, сподели с Russia Beyond оръжейният разработчик Владимир Ниязов. Той добави, че до 2019 г. тези мини ще влязат на въоръжение в руската армия.


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.