Най-новата модификация на самолета Ил-76МД-90А на уляновския завод „Авиастар“ ще бъде оборудвана с боен лазер.
На 14 септември Таганрокският авиационен научно-технически комплекс „Г. М. Бериев“ (ТАНТК) публикува на сайта си, в раздела за държавните поръчки, информация за изпълнение на етапа, който е съставна част от опитно-конструкторската работа по темата „Ергономично осигуряване при разработката на самолет А-60СЭ“.
Тази информация дава основание да се предполага, че научно-изследователските разработки на лазерното въоръжение в Русия вървят с пълна пара.
През 2012 година Министерството на отбраната заяви, че в Русия за започнали работа върху лазерно оръдие за авиационно базиране, предназначено за авиационния комплекс А-60. Системата е предназначена за унищожение на самолети, спътници и балистични ракети на противника.
През есента на същата година по инициатива на вицепремиера Дмитрий Рогозин бе създаден „Фонд за перспективни изследвания“, в чиито задачи влиза финансирането на нов проект, активно използващ в своите изследователски и опитно-конструкторски разработки създаденото през съветските времена.
В СССР се работеше активно над създаването на лазерна установка в качеството ѝ на нов вид въоръжение. В съветската епоха под шифъра А-60 се криеше лазерен комплекс за авиационно базиране (ЛКАБ). На него се отработваха задачите за борбата с разузнавателните спътници и ракетите на противника. Отправна точка за възраждане на програмата по разработка на лазерното оръжие стана пак същият специален авиационен комплекс А-60, разработен в средата на 70-те години в конструкторското бюро „Г. М. Бериев“ на базата на транспортния самолет Ил-76МД. В хода на работата бяха създадени две летящи лаборатории – „1А“ и „1А2“.
А-60 се превърна във връх на развитието на съветската лазерна програма. „1А“ извърши първия полет с лазер на борда през 1983 г., а вече през 1984 г. с него бе свалена първата въздушна мишена. В началото на 90-те години самолетът „1А“ бе унищожен от пожар, а летящата лаборатория „1А2“ възобнови полетите си след усъвършенстване на специалното си оборудване през 2005 г., получило в наземния си вариант названието „Сокол-Ешелон“. Именно с този самолет през 2009 г. бе поразена условна цел, намираща се на 1500 километра над земята.
„Възобновяването и активният ход по разработките на бойния лазер са логична и съвременна крачка“, съобщи за „Руски дневник“ доцентът от Националния изследователски ядрен университет (бившия МИФИ – Московски инженерно-физичен институт, днес НИЯУ МИФИ – бел. ред) Александър Кузовлев. Лазерното оръжие има много предимства, конкретно – практически неограничена далекобойност и висока точност на стрелбата.
То притежава способността да се противопоставя на действия за засичането на сигнала му и използването му е неочаквано за противника. От друга страна, не трябва да се забравя, че лазерът е извънредно капризен по отношение на състоянието на атмосферата. Например, ако има силна облачност, висока влажност или атмосферни валежи, използването на лазерното оръжие ще бъде много по-малко ефективно, отколкото при ясно и сухо време. Освен това, използването на лазерно оръжие изисква наличие на съвършени системи за насочване към целта и задържане на самия лазер върху тази цел.
Независимо от това, че Русия работи интензивно в това направление, засега е още рано да се говори за лазера с въздушно базиране като за система, която скоро може да бъде приета на въоръжение, за да унищожава ракети и самолети – смята експертът.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.