На военния парад по случай Деня на победата руските военни, освен вече известните танкове “Армата” и ЗРК С-300, ще покажат нова специализирана военна техника, предназначена за водене на бой в условията на Крайния Север.
“Широката публика за първи път ще може да види новата техника за противовъздушна отбрана – зенитнитно-ракетния комплекс “Тор-М2ДТ” и зенитния ракетно-оръдеен комплекс “Панцир-СА”, машини за поддръжка”, заяви пред журналисти в началото на април главнокомандващия на Сухопътните войски генерал-полковник Олег Салюков.
По думите му тази техника ще може да защитава Русия в сложните метеорологични условия на Арктика при пълно отсъствие на пътища и отдалечени бази за поддръжка. Досега Арктика никога не е ставала театър на бойни действия, но потенциалните сражения сред ледниците и в тундрата могат да бъдат свързани с редица трудности, обусловени от специфичния климат на тези територии.
Най-големите проблеми в Арктика са проходимостта на техниката и нейната издържливост на ниски температури.
Първо, през зимата температурите в региона могат да паднат до -60° С. При такъв студ техниката просто се разпада: смазващите елементи се сгъстяват, гумата става чуплива като стъкло, електрониката излиза извън строя.
Второ, оказва влияние и релефът. Под снега могат да се намират огромни канари и цели незамръзнали блата.
“Витязът” на заснежените блата
В руските конструкторски бюра са създадени и е усвоено серийното производство на специализирани армейски всъдеходи, адаптирани към условията на Крайния Север. Един от най-интересните модели е машината ДТ-10 “Витяз”.
Проектираният още преди 30 години “Витяз” постоянно се усъвършенства. Верижната машина се състои от два съчленени модула. Това от една страна увеличава нейната товароносимост до 10 тона, а от друга позволява да се развие скорост до 40 км/ч, което, за условията на Арктика, е доста висок показател. Последното нововъведение от създателите на “Витяз” е, че той фактически вече представлява бойна бронирана платформа, пригодена за носител на бойни поразяващи средства.
Другата иновация на руските конструктори са всъдеходите с огромни колела от по 2 метра. Специалните гуми значително намаляват налягането върху почвата, което позволява на машината с лекота да преодолява дълбок сняг, блата и замръзнали речни корита. От принципно значение за подобна техника е високото ниво на автономност. Всички модели са така проектирани, че да могат да са в движение най-малко три денонощия. Именно този показател бе демонстриран в хода на няколко учения на руските въоръжени сили в Арктика.
Къде са разположени руските арктически бази
През последните години се очертава, не на шега, борба за Арктика. Страните, които имат излаз на бреговете на Северния Ледовит океан, открито изказват претенции за нейните богати природни ресурси. В тази ситуация Русия постоянно укрепва позициите си в Крайния Север. На мястото на старите съветски военни бази се създават нови, оборудвани по последна дума на техниката. Най-големите от тях се намират на Новосибирските острови и на Земята на Франц Йосиф.
Базите “Северна детелина” и “Арктически трилистник” са най-северните в света капитални постройки, изградени по специален проект. На тях постоянно са на служба няколкостотин военнослужещи, осигурени с всичко необходимо за година и половина живот в изолация от “голямата земя”.
Именно тези бази са изходните пунктове за северните експедиции на руските военни. В тях са концентрирани десетки единици техника, големи запаси от гориво и продоволствия. Но основното предназначение на базите е радиоелектронното разузнаване и контакт с бойната авиация, контролираща небето над руска Арктика.
В перспектива предстои изграждане на базови летища, разполагане на бази с противокорабни и противовъздушни системи, настройка на системи за комуникация с подводници. Ако стане така, че на всичко това му бъде вдъхнат живот, то руският Краен Север ще бъде защитен с надежден щит по въздух, суша и вода.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.