Русия проведе успешни изпитания на нова противоракетна защита за Москва + ВИДЕО

Русия


На полигон в Казахстан въздушно-космическите войски на РФ проведоха тестове на засекретена ракета за системите на ПРО. Според източник на „Руски дневник“ от военно-промишления комплекс, това са били изпитания на нов боеприпас с малък радиус (от 100 до 1 000 км), предназначен за комплексите А-235 „Нудол“, разгърнати край Москва.
Въоръжените сили на РФ са в процес на модернизация на системата за противоракетна отбрана (ПРО) около Москва. Според източника на „Руски дневник“ от военно-промишления комплекс (ВПК), в рамките на тази програма на 21 юни са проведени успешни изпитания на най-новата противоракета, предназначена за комплексите А-235 „Нудол“.

Модернизацията на „пирамидите на маите“ в Подмосковието

Тази система се намира на въоръжение в 9-а дивизия на ПРО в село Софрино-1 (на 50 км северно от Москва. В близост до нея е разположена радиолокационната станция „Дон-2Н“, която външно напомня пирамидите на маите. Тя решава задачите по откриването на вражески междуконтинентални балистични ракети и насочването на противоракетите от комплекса А-235 „Нудол“.

„Модернизацията на системата за противоракетна отбрана на Москва от А-135 към А-235 се провежда от началото на века. В момента тя вече е напълно окомплектована с новите ракети“, отбеляза източникът на „Руски дневник“.

Както разказа за „Руски дневник“ военният експерт от ТАСС Виктор Литовкин, комплексната система за ПРО около Москва, която може да поразява и обекти в близкия космос, представлява една от най-засекретените руски програми.

В края на миналата година достъп до изпитанията на новата противоракета получи само снимачен екип на правителствения телевизионен канал „Звезда“, който си сътрудничи директно с Министерството на отбраната на РФ.

(ВИДЕО ОТ АНАЛОГИЧНИ ИЗПИТАНИЯ НА РАКЕТАТА ОТ КРАЯ НА 2015 Г.)

Предисторията на А-235 „Нудол“

Според думите на военния експерт от ТАСС Виктор Литовкин, съгласно договора за ограничаване на системите за ПРО между СССР и САЩ от 1972 г., двете страни се задължават да разгърнат не повече от две системи за ПРО – около столицата на страната и непосредствено в района на съсредоточаване на пусковите установки на междуконтиненталните балистични ракети (МБР). Но след две години Москва и Вашингтон се договориха да се ограничат с по една подобна система по свой избор. Така Съветският съюз разгърна комплекса си за защита от ядрени МБР около столицата, а Съединените щати – в базата Грант Форкс в Северна Дакота.

Както напомни експертът, първоначално комплексът А-135 е бил окомплектован с противоракетите 53Т6, според класификацията на Северноатлантическия алианс – GAZELLE. „Тези ракети на системата могат да прихващат балистичните ракети на противника, които прелитат със скорост до 7 км/с на височина до 5 км“. Според думите му новият модел се отличава от предишния най-вече по това, че разполага с кинетичен, а не с ядрен боен заряд.
„Междуконтиненталната стратегическа ракета се движи с хиперзвукова скорост в облак от лъжливи цели. Изключително сложна техническа задача е сред тази „маса“ да бъде открита единствената атомна бойна глава. Затова по презумпция 53Т6 са били оборудвани с атомна бойна глава, която прихващала едновременно всички ракети на потенциалния противник и с помощта на ядрен взрив унищожавала всички настъпателни обекти на врага“, отбеляза Литовкин.

Но технологиите напредват, и сега ръководството на страната постави задачата да бъдат изключени възможните технически и човешки жертви, които неминуемо ще последват вследствие радиоактивния облак, образувал се от два ядрени взрива.

Разсекретяването на елементи от ПРО


Loading...

В настоящия момент Министерството на отбраната на РФ разсекрети част от обектите и елементите на първоначалната система А-135. Сега в парка „Патриот“ (на 72 км западно от Москва) на открита стратегическа площадка за първи път е изложена транспортно-зареждащата машина на комплекса А-135
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.