Въздушно-космическите сили на Русия получиха на въоръжение трите първи самолета ИЛ-22ПП “Порубшчик” (рус. “Прорубщик”).
Оборудването за водене на радиоелектронна война е разположено на самолет от средата на 1970-те години. Независимо от това, разработчиците уверяват, че обновената машина е способна да се противопостави на най-съвременните електронни системи, включени в оборудването на противниковите самолети.
“Новото оборудване позволява да бъдат “ослепени” машини от типа AWACS, самолети с радари за откриване на чуждо радиолокационно оборудване. Освен това ИЛ-22ПП “Порубшчик” ефективно противодейства на комплексите за противовъздушна отбрана Patriot”, каза за “Руски дневник” източник от отбранително-промишления комплекс на Русия.
По думите на конструкторите новият ИЛ-22ПП “Порубшчик” може избирателно да изключва апаратурата на противника чрез заглушаване, а също и да поставя “шапки” с аналогични възможности за радиоелектронна борба на въоръжението на противника.
“Преди началото на работата на системите за електронни смущения самолетът извършва сканиране чрез радиосигнали на зоната на своята дейност. След откриване на честотата, на която работят самолетите на врага, операторът на борда на самолета включва системите в необходимите граници”, добави събеседникът.
Защо за основа е взет самолет от миналия век?
По думите на полковника в оставка и военен наблюдател на изданието Газета.ру Михаил Ходоренко ИЛ-22 е една необходима мярка от страна на военните.
“Бяха разгледани още няколко варианта – самолети от семейството Ан-140 и Ан-158 с турбореактивни двигатели, а също и Ту-214. Но в момента на формирането на заповедта за държавна отбрана през 2009 г. нито един от посочените модели не бе напълно готов за осъществяване на новите системи за радиоелектронна борба”, каза за “Руски дневник” военният експерт.
По неговите думи във връзка с това се наложило новото оръжие да бъде монтирано на “стар изпитан кон”.
“Безусловно това не е идеалното решение. Винаги има нещо по-добро, но се наложи да направим избор – или да останем без самолет за радиоелектронна борба, или да поставим оборудването да бъде изпитано”, добави той.
Както подчерта Ходоренко, решението на руското Министерство на отбраната има временен характер и в близко бъдеще ИЛ-22ПП “Порубшчик” ще бъде заменен от съвременен модел самолети.
Комплексите за радиоелектронна борба в съвременната война
Системите за радиоелектронна борба се променят не толкова в качеството на средствата за “нападение”, колкото в способите да направят войската невидима за ракетите по време на бойни действия.
Например бойните хеликоптери Ми-24 и Ка-52 в Сирия бяха снабдени с комплекси за индивидуална защита “Витебск” и “Президент”.
“Интегрираните към техниката комплекси за радиоелектронна борба могат също така да създават ракети с оптично и инфрачервено насочване, даже да ги отклоняват от първоначалната траектория на полета”, каза за “Руски дневник” военният наблюдател на “Известия” Дмитрий Сафонов.
Илюстрация на възможностите на интегрираните системи в хеликоптерите може да видите в комплексите за защита от ракети с топлинно насочване.
Инцидент беше наблюдаван в предградията на Алепо от бойците на “Фронта за автентичност и развитие”, подкрепян от звената на умерената опозиция, подкрепяна от САЩ. Антиправителствените сили откриха огън от преносим зенитен ракетен комплекс “Игла-1” по сирийски военно-транспортен хеликоптер Ми-17.
Как се е държала техниката отчетливо може да се види на кадрите:
(Неудачен изстрел на бойците в Сирия от “Игла”)
По думите на Сафонов на сходен принцип работят “сухопътните” комплекси за радиоелектронна борба.
В частност, около руската авиобаза в Хмеймим в Сирия в момента се намират машини от типа “Красуха-4” – тази техника парализира всички наземни електронни системи на противника в радиус от 250 км.
Според експертите през 2020 г. техническият парк на руската армия ще бъде преоборудван с тези образци на 70%.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.