В САЩ публикуваха класация на страните с най-силни военновъздушни сили за 2019 година.
Авторитетното специализирано издание Flight International публикува данни от ежегодното изследване World Air Forces 2020.
Още в самото начало експертите отбелязват, че външнополитическите конфликти силно са повлияли на военните покупки на различните страни. А едно от най-големите събития на годината е конфликтът между Турция и САЩ заради закупуването на руските системи С-400 от страна на Анкара.
Както вече е известно, това доведе до изгонването на Турция от F-групата – списъкът със страните, претендиращи за новите изтребители F-35. На този фон се увеличи и интересът към руския изтребител от пето поколение Су-57, отбелязва “Российская газета”.
И макар тези събития да помрачават картината за Америка, те не оказват влияние на ключовите ѝ позиции.
И така, безспорен лидер в списъка е САЩ. В момента във ВВС на страната има 13 300 самолета (25% от световния въздушен флот). А изтребителите F-16 са най-разпространените в съставите на чуждестранните ВВС – 2280 машини.
На второ място е Русия, разполагаща, по данни на изданието, с 4163 бойни самолета (8% от условните световни ВВС). Тази позиция тя заема и по популярност на летателните си апарати зад граница. На въоръжение в различни страни се намират 1067 самолета Су-27/30 и 2865 вертолета Ми-8/17.
По прираст на въздушния флот за година Русия заедно с партньорите си в ОНД заема първото място. ВВС сили са се увеличили с 2% (от които 83% заема делът на руските ВКС).
Същевременно ВВС на САЩ за година са се съкратили с 1%, а Европа и страните от азиатско-тихоокеанския регион запазват нулев показател.
Що се касае до другите най-големи участници в класацията, то третото място е за Китай (3210 самолета), Индия е на 4-та позиция (2123), Южна Корея на пета (1649), а списъкът се затваря от Япония (1561). / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.