Роботи заменят личния състав в руската армия

Роботи заменят личния състав в руската армия

Роботите в руската армия не са картинка от бъдещето, а част от реалната практика. Много технически приспособления, работещи на принципа на пълна подмяна на човека, вече са внедрени. Към тях се отнасят например безпилотните летателни апарати, роботите за разминиране, разузнавателна апаратура. През 2005 г. бяха проведени изпитания на подводния апарат „Гном“ – част от функциите му са свързани с подводно разузнаване и обезвреждане на мини. В автоматичен режим функционира и самоходният зенитно-ракетен комплекс „Панцир С1“.

Роботи заменят личния състав в руската армияСнимка: РИА „Новости“

Всичко това обаче са само отделни разработки, често създадени извън рамките на определено целево задание. Производството на роботи като отделен вид въоръжение в Русия в момента едва прохожда.

Важна задача на роботите е да минимизират загубите сред личния състав. Използването на автоматична техника за разминиране вече позволи многократно да се намали броят на жертвите сред сапьорите. Роботите имат и още едно важно предимство: те могат да работят в условия, които са несъвместими с физическите възможности на човека. Подводна среда, територии, заразени с радиация – всичко това са потенциални полета за ефективно приложение на бойните машини.

Модели на бъдещето

Роботи заменят личния състав в руската армияСнимка: РИА „Новости“

В руската военна промишленост вече са проектирани няколко типа бойни роботи, част от които съвсем скоро ще постъпят във войската. Сред най-перспективните е роботът „Платформа М“. Той представлява обикновена подвижна конструкция с тегло до 1 тон, която може да се използва за монтаж на въоръжение.

На „Платформата“ могат да бъдат натоварени няколко гранатомета, картечници, противотанков комплекс – на практика всякакъв вид преносимо оръжие с тегло до 300 кг. Когато на носещата част на робота бъдат разположени средства за радиоелектронно разузнаване, той се превръща в ефективен разузнавач. Здравата броня предпазва оператора на „Платформата“ от огъня, идващ от стрелково оръжие.

Максималната скорост на робота е над 10 км/ч, което почти се равнява на скоростта на бягащ войник. В същото време машината може да „върви“ повече от 10 часа, което не е по силите дори на най-издръжливия войник.

Аналогичен модел е друг перспективен боен робот – МРК 27 БТ. Той е въоръжен с няколко гранатомета, огнехвъргачки и картечници едновременно. Освен това може да използва и димни и светлинно-шумови гранати. Благодарение на специално проектираните зъбчати вериги машината осигурява висока проходимост. Благодарение на разстоянието, на което може да се използва (около половин километър), операторът е извън зоната на пряко поражение на противника.

И двата робота – и „Платформа“ и МРК 27 БТ – ще постъпят на въоръжение в руската армия в близките години.

Роботи заменят личния състав в руската армияСнимка: РИА „Новости“

Роботизиран универсален войник

Особено внимание заслужава още една разработка на руският военно-промишлен комплекс – роботът „Уран“. За разлика от другите образци, той може да изпълнява няколко функции едновременно в бойни условия. Тази негова универсалност се дължи на специфичните му характеристики: докато „Платформа“ е компактен апарат с размер 1,5х1,5 м, то „Уран“ по-скоро прилича на танкетка. Тази осемтонна машина е едновременно боен робот, миночистач и апарат за пожарогасене.

Освен с традиционно стрелково оръжие, „Уран“ е снабден и с оръдия и ракетни комплекси, което го превръща в страховита бойна единица. Възможностите му бяха нагледно демонстрирани при изпитанията, проведени през май 2015 година. Роботът може да поразява не само жива сила на противника, но и бронирана техника, както и някои въздушни цели.


Loading...

Операторът на „Уран“ може да управлява машината от разстояние до 1 км, което е важно не само в бойни условия. Например има специална модификация на робота за гасене на горски пожари и анализ на останки, което според разработчиците му гарантира широко приложение в гражданската сфера.
Източник: bg.rbth.com

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.