Първи водосвет на бойните знамена прави цар Симеон I, традицията минава през цар Борис III до днес

Първи водосвет на бойните знамена прави цар Симеон I, традицията минава през цар Борис III до днес
В Деня на храбростта, Гергьовден, ще бъде отслужен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.

През 2023 г. се навършват 145 години от създаването на Българската армия. В честванията на Деня на храбростта и празник на Българската армия ще участват президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия.

Поканени са да присъстват представители на държавното ръководство, Дипломатическия корпус, военно-патриотичните съюзи.

В празничния ден на площад „Княз Александър Първи“ в столицата ще преминат над 800 военнослужещи в 7 представителни блока от Националната гвардейска част, НВУ „Васил Левски“, военни формирования 24150-Стара Загора и 22160-Плевен от състава на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции. Ще бъдат представени образци на видове военна техника на въоръжените ни сили. За първи път в парада ще дефилират италианските бойни машини „Freccia“ („Стрела“) от състава на многонационалната бойна група в България.

В парада ще участват и 174 военни музиканти от Гвардейския представителен духов оркестър, представителните духови оркестри на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, военно формирование 34750-Карлово и Съвместното командване на специалните операции, фестивалният оркестър от състава на Националния военен университет „Васил Левски“ и военно формирование 24 150 – Стара Загора.

Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев ще приеме строя на представителните блокове. Командващ парада ще бъде командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.

Водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще започне в 10.00 ч. на площад „Княз Александър Първи“ в София. Той ще бъде отслужен от Негово преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим – главен секретар на Светия синод на Българската православна църква. В ритуала ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената – светини и представителните блокове на въоръжените сили с бойните си знамена.

Веднага след църковния ритуал ще започне военният парад. При изпълнението на националния химн ще бъдат изпълнени 20 артилерийски салюта.

Парадът ще бъде открит с военен хеликоптер Ми-17 с националния трибагреник. След преминаването на представителните блокове на въоръжените сили в тържествен марш на площад „Княз Александър I“ ще започне въздушният компонент на парада. Предвижда се в него да участват 19 вертолета и самолета, които са на въоръжение във ВВС и ВМС: вертолетите Ми-17, Ми-24, „Cougar” и „Panther“ и самолетите L-410, „Спартан“, L-39Z, „Пилатус“, Су-25 и МиГ-29.

На площада ще преминат 62 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски, зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили, Съвместното командване на специалните операции, служба „Военна полиция“ и Командването за логистична поддръжка.

В 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на президента на Република България ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул.

Денят на храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан във всички гарнизони в страната.

Значението на знамето се е формирало още в дълбока древност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 г. се споменава, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата отговаря, че след покръстването си, българите трябва да имат знаме с извезан върху него Христов кръст.

Сведения за това как точно е изглеждало знамето ние нямаме, но имаме информация, че българите са имали знамена още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушения договор с Тодор Комнин.

До днес за българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.

Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г.

Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал военен парад, приет от Н.В.Царя, молебен и водосвет.

По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След привършване на водосвета частите от гарнизона минавали в церемониален марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и приет лично от Н.В. Царя. Следва поздрав от царя и царицата към събралите се граждани.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-ти януари – Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа”, ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните части на Българската армия.

В цялата страна ще бъде отбелязан един от най-почитаните пролетни празници – Гергьовден.


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.