През декември 1917 г. на Дойранските позиции малко преди Коледа при командващия 9-та плевенска дивизия Генерал Владимир Вазов идват местни български войници.
“Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!” – молят бойците генерала, за когото се знае: додето гледа Вазов дотам требе да го завземем.
“Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?” – пита ги генералът.
Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага: Хванете английски офицер, тогаз – от мене 20 дни, от царя-10, и ето ви го цял месец при булките.
Бойците козируват като при заповед. На 23-ти вечерта седмина, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражите позиции. Между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, (днес в Северна Македония) Александър Босилков от село Янковец (днес в Северна Македония). Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, (днес Северна Македония) подвойвода от Илинденската завера.
Облечени в бели ризи (да не се виждат в снега), те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер.
Гулев сваля с приклад часовия и българите нахълтват вътре.
11 пияни британски офицери падат в плен.
Обличат ги и тях в бели ризи и 7км. с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Там български офицер спира с изваден пищов тумбата:
– Парола!
Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види британската му иниформа :
– Това стига ли?
– Стига! – невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов.
Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи.”
#ДревнаБългария #България #Дойран #ВладимирВазов Вижте по-малко
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.