Пистолет “Аспид”: новата “змия” в редиците на МВР и Росгвардия

Пистолет "Аспид": новата "змия" в редиците на МВР и Росгвардия
Силоваците ще получат оръжие от следващо поколение за война с терористите в пределите на града.

Петък, средата на февруари. Ранно зимно утро на закрит полигон в Подмосковието.

Успях да стана първият журналист, тествал новия пистолет “Аспид” от 9х19-мм калибър на концерн ЦНИИТОЧМАШ.

Името на пистолета идва от семейство отровни змии, обитаващи тропиците и субтропиците. При това самият пистолет е идейно продължение и развитие на предишното творение на ЦНИИТОЧМАШ – пистолета “Удав” от 9х21-мм калибър за подразделенията на министерството на отбраната.

Новото оръжие се разглежда в качеството му на възможна замяна на пистолетите в ръцете на сътрудниците от МВР и Росгвардия. Освен това в бъдеще с него могат да стрелят и гостите на стрелковите клубове из цяла Русия.

И така, какво представлява възможният заменител на “Макаров” и “Яригин”?

Първи впечатления

Външно новият пистолет изглежда доста по-масивен от “Макаров” и “Яригин”. “Аспид” тежи в ръцете заради разширената си пистолетна дръжка и се усеща доста необичайно след “малкия” “Макаров” и “тънкия” “Яригин”.

Както каза един от разработчиците на оръжието по време на стрелбата на полигона, всеки конструктор създава оръжие по собствено усещане.

Като огледах ръцете на широкоплещестия си събеседник, видях длани, които също биха се съчетали отлично и с тялото на Николай Валуев…

Ако това беше Glock и се намирахме в САЩ, веднага щях да скоча до най-близкия оръжеен магазин да си купя нова дръжка по мой размер. В “руския” случай трябва просто да свикнем да стреляме с новото оръжие, докато ЦНИИТОЧМАШ не пуснат допълнителен комплект.

Изпълнението

Горната “ходова част” на пистолета (затвор, цев, ударно-спусков механизъм) е направена от метална сплав. Приятен нюанс е това как плавно затворът се приплъзва по рамката. При това се оказва много нежен и податлив, за разлика от предшествениците си в лицето на “Макаров” и “Яригин”, при които за една тренировка си измиваш ръцете в кръв, докато отработваш стрелковите елементи.

Това е огромен работен плюс на “Аспид” в сравнение с предшествениците му.

Долната му част (дръжка, рама) е направена от “карбон, подобен на този, използван в авиационната промишленост”, и се влива в доста широка дръжка, която се плъзга в ръката при стрелба.

Ако говорим за удобство, то оръжието, по лично мое мнение, губи пред чуждестранните пустолети, широко разпространени на гражданския пазар – Beretta, Glock, CZ и т.н. Трябва да свикнеш с “Аспид” и да се настроиш. С “европейците” и “американците” в този план е по-просто.

В долната част на рамата са монтирани релси за лазерни целеуказатели (ЛЦУ) и подстволни фенери. Поради размеритена оръжието за работа с ЛЦУ трябва да се включи втората ръка.

Но в бъдеще конструкторите на ЦНИИТОЧМАШ ще монтират планка “Пикатини” на затворната рама, за да могат сътрудниците от спецслужбите на МВР и Росгвардия допълнително да монтират колиматорни мерници.

Управляващи органи

“Аспид” е двустранен – тоест, подходящ е еднакво както за десничари, така и за левичари.

Има традиционен за руските пистолети “Макаров” предпазител в задната част на цевта. Отново двустранен.

Доста голям спусък, удобен за работа с тактически ръкавици. При това ударно-спусковият механизъм е направен по системата double-action trigger.

Пистолетът няма бутон за задържане на цевта. След подаване на пълен пълнител, моментално минава в бойно положение и е готов за стрелба.

Може да му се монтира всякакъв целеуказател, тъй като в долната част има планки “Пикатини”. При това на модела за подразделенията със специално предназначение може допълнително да се монтира заглушител. На общовойсковия и гражданския “Аспид” няма такава опция.

Като цяло с това приключват възможностите за тунинговане на пистолета. В бъдеще производителят обещава подобрения. / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.