Малко преди началото на Втората световна война в СССР е създадена 12,7-мм картечница.
През следващите години тя не само придобива широко разпространение, но и оставя следа в световната история, пише The National Interest.
Смята се, че голямокалибрените картечници са създадени за по-ефективно унищожение на пехотата на противника. Много по-ценна особеност на това оръжие обаче е способността му да унищожава лекобронирана техника.
Разработката на ДШК започва в края на 1920-те години. Вече известният по онова време конструктор Василий Дегтярев получава задача да създаде голямокалибрена картечница, предназначена преди всичко за борба със самолетите на противника. Скоро Дегтярев представя своя ДК, който се отличава с ниска скорост на стрелба и пълнител, който побира само 30 патрона.
Тези недостатъци стават причина картечницата да бъде модернизирана от Георги Шпагин – бъдещият създател на не по-малко известната ППШ. Той разработва модул за лентово подаване на патроните и прави още няколко подобрения. В края на 1930-те години започва и серийното производство на ДШК.
“Душката” работи с патрони 12,7х108 мм. Те са с 9 мм по-дълги от тези, които използват американците (M1 12,7×99мм), заради което ДШК може да пробива броня с дебелина до 15-20 мм на разстояние до 500 м.
Принципно М2 се смята за малко по-точна, а ДШК – за по-лесна за обслужване. По време на войната са произведени 9000 ДШК. Те се монтират на камиони ГАЗ-АА, патрулни и торпедни катери, бронирани влакове, танкове Т-40 и др.
Дори на по-късните етапи на войната немската авиация понякога създава доста проблеми на съветските танкове, затова скоро започват да монтират ДШК на танковете ИС-2 и самоходките ИС-152. Това позволява не само да се отблъскват и унищожават атакуващите самолети на противника, но и да се стреля по снайперисти по горните етажи на сградите в градски условия.
ДШК доказва полезността си в хода на войната, затова скоро след края ѝ е разработена усъвършенстваната ДШКМ, в която е променена конструкцията на устройството за захранване на пълнителя с патрони и монтирането на цевта. Смята се, че общо са произведени над 1 милион такива картечници.
Те се изнасят в държави от Азия, Африка, Близкия изток и Източна Европа. Китай създава собствено копие на оръжието, което кръщава Ти-54, а под лиценз картечниците се произвеждат в Пакистан, Иран, Югославия, Румъния и Чехословакия.
Това оръжие оставя забележителна следа в историята. По време на битката при Диен Биен Фу бойците от Виетнам под командването на генерал Во Нгуен Зиап обкръжават укрепена база, където е разположена писта за самолети, осигуряващи доставки, както и за разузнавателни машини и изтребители. Виетнамците разполагат около 100 картечници ДШК, както и 80 тежки 37-мм зенитни оръдия на позиции, които им позволяват да контролират пистата.
В резултат на операцията френските военни губят 62 самолети и достъпа си до надежден път за снабдяване. След седемседмичната обсада те се предават, което слага край на френското колониално присъствие в Югоизточна Азия.
ДШК се използват активно като зенитно оръдие и в хода на Виетнамската война. Те не са толкова смъртоносни, колкото по-тежките зенитни оръдия, затова могат по-лесно да се транспортират в Южен Виетнам, Камбоджа и Лаос. “Душките” са и много ефективни при борба с хеликоптери и неголеми самолети-разузнавачи като O-1 Bird Dog. Именно картечният огън, а не ракетите “земя-въздух” и “въздух-въздух” са основната причина за загубите на американската авиация във Виетнам.
Картечницата се използва и за неутрализиране на бронирана техника. С нея се унищожават бронетранспортьори като М113 и дори някои БМП.
СССР на свой ред продължава да монтира ДШК (ДШКТ) на танкове и други бойни машини и картечниците на танковите куполи с цев, насочена към небето, се превръща в един от символите на съветската военна мощ.
По време на войната в Афганистан обаче съветските военни сами разбират колко е неприятно да си под обстрела на тази картечница. Възползвайки се от откритата местност, бунтовниците масово използват “Душки”, за да обстрелват противника от укрепените си позиции в планините и пещерите. Картечниците се използват успешно и в Близкия изток и Северна Африка, където ги монтират на пикапи и камиони.
Те са важен елемент от оборудването на въоръжените сфомирования на сомалийските полеви командири и изиграват важна роля в сраженията по улиците на Могадишу. ДШК, монтирани на камиони, и до днес играят важна роля в конфликтите на територията на Афганистан, Сирия, Либия и Ирак, посочва “Российская газета“. / bg.rbth.com
Гледайте и това ВИДЕО: На какво е способна тежката картечница “Корд”!
По молба на “Российская газета” командването на Южния военен окръг показа тренировъчна стрелба от крупнокалибрената картечница “Корд”, а кореспонденти на изданието заснеха неголям видеоклип, посветен на тестването на оръжието.
Пробата на оръжието се осъществява на полигон “Молкино”, разположен недалеч от кубанския град Горячий Ключ. Картечницата “Корд” за тренировъчна стрелба е установена на брониран автомобил “Тигр”, а в качеството на мишена се използва бронирана плоча, които военните наричат “Гонг”. Тя е закачена на верига и при попадане на куршуми в нея издава специфичен звук, позволяващ безпогрешно да се определи, че целта е поразена.
На цивилен, който никога не е виждал “Корд” отблизо, това оръжие прави впечатление дори само с външния си вид: по-скоро прилича на пушка, отколкото на картечница.
А, когато започне да стреля, издава внушителен звук, който създава усещането, че наблизо стреля гаубица. Калибърът ѝ е 12,7 мм, скорострелността – 650 изстрела в минута. Оръжието тежи над 30 кг, но е смятано за най-леката картечница в света с подобна скорострелност.
За да видят на практика пробивната способност на “Корд”, репортерите използват като мишени два чувала, напълнени с пръст и големи парчета бетон.
Чувалите са разположени един под друга, а до тях има видеокамера. На заснетите кадри изглежда сякаш чувалите просто падат, но след стрелбата, при разглеждането на мишените, ясно се виждат повредите по тях: 40 кг пръст и бетон просто са пръснати на парчета.
https://youtu.be/9Mw1wIeNvM8
Кадри са заснети и с дрон, за да се види работата на оръжието от различни ъгли. В този случай снимките са от няколко десетки метра над земята.
Според характеристиките на “Корд” оръжието е предназначено за борба с лекобронирани цели на разстояние до два километра. Но заради високата си скорострелност се ползва и като зенитна картечница. Именно в това си качество е монтиран на кулата на танка Т-90.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.