През втория ден на лятото Шамил Алиев, генералният конструктор на завода „Дагдизел“, разположен в южната част на Русия в слънчевия Дагестан, заяви, че предприятието му работи над създаването на „свръхточно подводно оръжие“.
Споменавайки някои черти на новото торпедо – като високата защита срещу смущения, изкуствен интелект и наличие на цифрова система за управление, инженерът отказа да говори за други подробности, като се позова на секретността на програмата. Това оръжие, според неговите, думи ще обедини в себе си функциите на разузнавача, наблюдателя, дезинформатора и средството за директно поразяване.
Прилепващите се „комари“
Струва си да се отбележи, че в едно свое интервю с двугодишна давност Шамил Алиев вече повдигна темата за перспективно торпедно въоръжаване. Тогава той призна изоставането на руските разработки в това направление от тези във Франция и САЩ: „В края на краищата нашите торпеда в сравнение с най-добрите торпеда в света са по-тежки, по-шумни, защото нямат най-новата елементна база и суперинформационно-аналитични блокове“.
С цел преодоляването на изоставането Алиев призова да се започне сериозна научно-изследователска работа в тази посока. Съдейки по това, че сега вече става дума не за НИОКР (научно-изследователски и опитно-конструкторски разработки – бел. ред.), а за създаването на конкретни образци, тази работа е била свършена.
Става дума за две направления – модернизация на най-известното в света съветско торпедо „Шквал“ (Вихър – бел.ред.) и създаване на принципно ново изделие – на миниатюрно торпедо с дължина не повече от 30 сантиметра. Алиев го сравни с „комари“ които в голяма група бавно и незабелязано вървят към целта, „прилепват“ се към нея и се взривяват.
Превъплъщението на „Шквала“?
Второто направление на работите е съвършено засекретено и за него не се знае нищо освен общата концепция, а що се отнася до ВА-111 „Шквал“, то неговата модернизация изглежда предполага внасяне на съществени изменения в конструкцията, облика и даже в тактиката на използване. Това уникално изделие, създадено в завода „Дагдизел“ и прието на въоръжение през втората половина на 70-е години на ХХ век, е способно да развие под вода скорост до 300 километра в час за сметка на така наречената „кавитация“ (движение във въздушен мехур).
При такава скорост е невъзможно да се избегне ударът при близки дистанции. Но негов недостатък е високият шум и малкият обсег на действие – едва 8-10 километра. Това със сигурност демаскира подводницата. В свое интервю от 2013 година Алиев посочва именно това торпедо сред приоритетите, отбелязвайки, че лично участва в проектирането на хидродинамичния облик на неговата модернизирана версия.
Тази работа се състои в определянето на границите на водата и въздуха около торпедото, което позволява да се определят габаритните предели на масата му. Той също така споменава американските аналози, които „предполагат обгръщане със специална многослойна датчикова „наметка“ и които променят курса си в зависимост от командата на оператора. Вероятно този опит ще бъде реализиран в новото руско свръхточно подводно въоръжение.
Смяната на инерционната система на насочване на „Шквала“ със съвременно решение ще увеличи далекобойността при поражението на целта, което ще позволи да се създаде принципно ново оръжие на неговата база: „Торпедото трябва не просто да удари по корпуса на противника, а да попадне в най-уязвимото място – в командирския отсек или в отсека на управлението. Да не забравяме, че подводница може да се унищожи само с торпедо, да се убие с ракета, е невъзможно“, заяви Алиев.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.