Между Индия и Русия се появи един абсурден казус, свързан с разработката и въвеждането в експлоатация на новия руски изтребител пето поколение Т-50 или ПАК ФП – както му е другото име. ПАК ФА е руско съкращение от “перспективен авиационен комплекс за фронтовата авиация”
Това е първият руски стелт изтребител. Индийците, които участват в разработката му за 25 милиарда долара, искат от Русия да получат и пълно ноу-хау за производството му. Целта е Индия за може да прави сама всичко по един бъдещ стелт изтребител.
Нещо, което не може сега със сглобяването на Су-30МКИ на своя територия. Руските медии гръмнаха с иронични заглавия: “Ето ви рупиите, дайте ни чертежите!”.
Какви рупии, какви чертежи! В момента Индия сглобява с мъка на своя територия руски Су-30МКИ. Всеки нит и детайл за тях идват от заводите “Сухой”. Тази корпорация е и основен конструктор на стелт самолета Т-50.
Това, според Делхи, е много неизгодно и самолетите им излизат доста скъпи. Затова още през 2007 година те обещаха да финансират част от проекта ПАК ФА, който е за 25 милиарда долара. Сега предявяват две огромни претенции – получаването на пълен достъп до технологичното ноу-хау за новия невидим самолет и помощ в разработката на аналогичен индийски изтребител.
Индийски източник от Министерството на отбраната твърди, че това са “задължителни условия” за продължаване на финансовото участие в проекта. В същото време в Делхи са недоволни от мощността на новия изтребител.
Той бил с двигатели, които не са нищо ново за военната техника – същите са инсталирани и на другите самолети Су от поколението 4++++. Индия критикува и другите характеристики на стелт самолета, като най-важната е ниската откриваемост на радарите.
В доклад Делхи изброява 43 недостатъци на прехваления руски Т-50 или ПАК ФА. А за него руските медии тръбят от години, че ще е конкурент на F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Ако четете руски медии, то болшинството от тях пишат, че в Пентагона едва ли не се крият под бюрата си, като чуят “ПАК ФА”. Има и много трезви оценки за изоставането на страната в тази област. Рапторът на Пентагона влезе на въоръжение преди 16 години.
Досега от него са произведени 187 броя и вече производството му спря. Не защото е слаб самолет, а заради високата цена от 145 до 170 милиона долара. Изтребителят е толкова авангарден, че износът му е забранен, дори за най-близки съюзници.
Руски експерти напомниха на Индия, че страната няма никакъв опит в производството на собствени хай-тек изтребители. Корпорацията Hindustan Aeronautics не притежава никакво ноу-хау, за създаването на толкова сложни материали и конструкции. Участието засега се свежда само в разработката на бордовия компютър и част от авиониката. Технологиите за изтребител пето поколение не са като да продадеш на някого чертежите и правата за производството на хладилници или микровълнови печки, напомни един руски експерт. Индия продължава да настоява да получи своето и повтаря, че ако в бъдеще само ще сглобява в халета Т-50 и всеки болт, панел и нит ще идва от Русия, то това ще е много неизгодно. Военните заводи на Индия са известни с ниската си производителност на труда. За 10 години страната успя да направи само 120 танка от проекта си “Арджуна”. Това прави по един на месец.
Руското военно министерство обяви, че са създадени 7 прототипа на Т-50. Постоянно има проблеми с тях. Новият много по-мощен двигател трябваше да бъде готов до пролетта на тази година. Току-що стана ясно, че изпитанията му ще започнат едва в средата на 2018.
Военното ведомство има зелена светлина да закупува без никакво бюджетно планиране всеки новопостроен самолет. Така, ако страната направи шест самолета за годината – ще бъдат закупени веднага всичките. Ако бройката достигне 10 – всичките се плащат и постъпват на въоръжение.
По план до 2020 във Военновъздушните сили трябва да има поне 55 стелт самолета Т-50 или ПАК ФА. Независимият военен анализатор Павел Фелгенхауер писа в руската “Новая газета”: “Това е само прототип, на който засега му липсват новите двигатели и електрониката. Тук са нужни и революционно нов тип материали, които Русия засега няма”.
Източник: “Марица“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.