Американският портал Business Insider сравни руския ударен вертолет Ка-52 “Алигатор” с американския AH-64 Apache, като авторите отбелязват, че вертолетите на концерн “Камов” могат да се похвалят с голяма огнева мощ и висока маневреност.
Авторите на статията отбелязват, че конструкцията на Ка-52 с коаксиален ротор прави вертолета “извънредно маневрен”.
Освен това “Алигатор” разполага с разнообразно въоръжение – например противотанковите управляеми ракети “Вихрь” и “Атака”, ракети клас “въздух-повърхност” Х-25МЛ, неуправляеми ракети С-8 80-мм калибър, както и 30-мм оръдие 2А42.
А вариант Ка-52К (с корабно базиране) има на въоръжение дори противокорабни ракети Х-35, които могат да поразяват цели на разстояние до 130 км, пишат руски медии.
На всичко това АН-64 може да противостои с 16 ракети AGM-114 Hellfire клас “въздух-повърхност”. 76 неуправляеми ракети 70-мм калибър, както и 30-мм оръдие, пише Business Insider.
Въпреки това, по мнението на авторите, последната модификация на Apache AH-64E има “коз в ръкава”, а именно възможността да получава данни от безпилотни апарати, а също така и частично да ги управлява.
В резултат авторът стига до извода, че, въпреки голямата си огнева мощ, по-добрата маневреност и възможността за катапулт на екипажа при Ка-52, “победител с неголяма преднина” е именно AH-64E, тъй като американският вертолет има възможност активно да си взаимодейства с дронове.
Ка-52 “Алигатор” е руски ударен вертолет от ново поколение. Машината е способна да поразява бронирана и небронирана техника, жива сила и въздушни цели на бойното поле. Представлява по-нататъшно развитие на вертолет Ка-52 “Черна акула”.
AH-64 Apache е основен ударен вертолет в армията на САЩ от средата на 1980-те години. През 2014 г. стана вторият най-разпространен боен хеликоптер в света след съветския Ми-24. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.