Американската бомба GBU-43, хвърлена на 13 април върху комплекс от укрепления на “Ислямска държава” (ИД) в Афганистан, е известна още и като “Майката на всички бомби” заради разрушителната си сила от 11 тона тротилов еквивалент.
Това е първата бойна употреба на бомбата, създадена още през 2003 година.
Нейният руски аналог се появява 4 години по-късно – оказва се, че е четири пъти по-мощен и получава не по-малко патетичното име “Баща на всички бомби”. Изпитанията с новото оръжие са проведени на 11 септември същата година, на шестата годишнина от терористичната атака срещу САЩ. Руските военни обявяват, че новата бомба е създадена за борба с тероризма.
Какви са предимствата на тези супербомби
Ударът по позициите на ИД на 13 април унищожава най-малко 36 джихадисти, оръжейни складове, военна техника и разрушава няколко подземни тунела, по които екстремистите се придвижвали, без да бъдат забелязани от американските войници. Президентът Доналд Тръмп нарече операцията “много успешна мисия” на въоръжените сили на САЩ.
Руският аналог на GBU-43 официално се нарича “обемно-детонираща авиационна бомба” (ОДАБ). Нейната разрушителна мощ е сравнима с тази на ядрените заряди. Но за разлика от тях, благодарение на така наречения “обемен взрив”, тя не оставя след себе си радиоактивен облак.
“Заряди от типа на ОДАБ, но с по-ниска мощност, са използвани в различни войни през последните 50 години. Например с подобни бомби американците са разчиствали джунглите във Виетнам, за да могат след това там да кацат хеликоптери, а ние сме бомбардирали с тях пещерите Тора-Бора в Афганистан, в които са се укривали муджахидините”, разказа за “Руски дневник” професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
По думите му в СССР и Русия най-мощните авиационни боеприпаси са били обемно-детониращата бомба ОДАБ-1500 и фугасната ФАБ-9000.
Особености на конструкцията на руската бомба
В носовата част на руския “баща” се намира устройство, което при активиране разпръсква взривни вещества във вътрешността на заряда. При това разпръскването се извършва в определено от оператора на бомбата време.
“Аерозолите се преобразуват в смес, която се активира с взривател. Бомбата създава ударна вълна, която образува в зоната на взрива безвъздушна вакуумна среда. И благодарение на създалата се разлика в налягането, всички обекти в епицентъра на взрива буквално се разкъсват отвътре – било то хора, техника, укрепления или други отбранителни съоръжения на противника”, уточнява за “Руски дневник” военният анализатор на вестник “Известия” Алексей Рам.
Според оценките на американското издание “Нешънъл Интерест” (National Interest), независимо от по-малките си размери, руската бомба е четири пъти по-мощна от американската “майка”. Взривът от руския “баща” отговаря на 40 тона тротилов еквивалент срещу 10 на “американката”. Освен това радиусът на поражение на ОДАБ е 20 пъти по-голям от този на GBU-43. Но каква е съдбата на руския “баща” – не е известно. След 2007 г. липсва информация за изпитания или употреба на това оръжие.
Както подчертава Рам, обемно-детониращите бомби са класифицирани от ООН като “нехуманно средство за водене на война, предизвикващо прекомерно страдание на хората”.
“Независимо от това, оръжието не е забранено от никакви конвенции на ООН и не е включено в нито един договор за съкращаване на въоръжаването. В Русия са на мнение, че тази бомба може да бъде заменена от редица тактически ядрени бойни заряди, които се намират на въоръжение. Към аналогична позиция се придържат и Съединените щати по отношение на своите малки атомни бойни заряди”, подчертава експертът.
По думите му, благодарение на това, конгресът на САЩ взема решение да ускори програмата за разработка и производство на този вид оръжие. При това американските военни не крият, че това оръжие се създава за нанасяне на удари по ядрените обекти на Иран и Северна Корея.
Източник: bg.rbth.com
Видео от използването на “Бащата на всички бомби”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.