Самолети на Българска авиация Гордост или срам ?Това е самолетът L-39 ZA от 30 г. е в България!През месец септември 2016 г. се навършиха 30 години от приемането на въоръжение на самолет L-39 ZA в българските Военновъздушни сили. По този повод Учебна авиационна група „Георги Бенковски“ проведе Открит летателен ден.
Това съобщиха специално за в. „Българска армия“ от УАГ. Хиляди граждани и почитатели на авиацията от цялата страна се събраха на летището в Долна Митрополия.
Тук дойдоха поколения бивши и настоящи военнослужещи – летци, авиационно-технически специалисти и осигуряващ състав, свързали живота си с обслужването и експлоатацията на самолет L-39 ZA.
Празникът протекъл с тържествена церемония.
Сред официалните гости бяха заместник-командирът на ВВС бригаден генерал Анатолий Кръстев, Ралица Добрева – областен управител на Плевен, арх. Невяна Иванчева – и. д. кмет на Плевен, Цецо Андрейски – заместник-кмет на Долна Митрополия, бригаден генерал Пламен Богданов – началник на НВУ „Васил Левски“, командири на военни формирования от ВВС и гарнизон Плевен, представители на „АЕРО Водоходи“, Петър Радев – заместник-директор на „Авионамс“ АД, представители на местната и държавна власт.
В словото си командирът на Учебната авиационна група „Георги Бенковски“ подполковник Ангел Николов направи исторически преглед на 30-годишния период, свързан с приемането, приучването и експлоатацията на самолета.
След приключване на тържествената церемония бе дадено началото на летателната програма. Полетите се изпълняваха от младите пилоти от курса за интензивна летателна подготовка и техните инструктори със самолети L-39 ZA и РС-9М. Те демонстрираха различни техники на пилотиране – сложен пилотаж на малка височина, групова слетяност, визуално въздушно разузнаване в двойка и прехват на самолет – нарушител.
Голям интерес предизвика статичния показ на авиационна, самолетобслужваща и специална техника. С часове деца и техните родители се редяха на опашка пред самолетите, за да се качат в кабината на пилота.
Музейна експозиция с материали от Държавния военноисторически архив гр. Велико Търново запозна гражданите със събитията, свързани с приемането, обучението и усвояването на самолет L-39 ZA.
Оръжейна изложба бе организирана от РК „Традиция“ гр. Плевен, която показа „Оръжието на Българската армия в периода 1878 – 1945 год.“
Самолетът L-39ZA Albatross е високоманеврен реактивен учебно-боен самолет предназначен за първоначално и специално обучение, както и за усъвършенстване на летателните умения по бойно използване.
Създаден е да замести учебно-тренировъчния самолет L-29 Delfin.
Под ръководството на инж. Ян Влчек конструкторски колектив разработва прототипа на L-39 Albatros, който прави първия си полет през 1968 г., а серийното производство започва през 1974 г.
Високите летателно-тактически характеристики, неговата устойчивост, надеждност и лекота на управлението го правят изключително подходящ за обучение на военни пилоти.
Преди 30 години България поръчва 36 самолета
В изпълнение на договор, сключен между българското Главно инженерно управление и Главното търговско управление на министерството на външната търговия на Чехословакия първите самолети започват да пристигат през 1986 г. във 2-ри учебно-боен авиационен полк в Каменец.
През март 1986 год. започва първоначалната подготовка за приучване на новия самолет. Тя се провежда в учебния център на ВВС на Чехословакия в гр. Кошице. В продължение на два месеца група, съставена от летци и техници от състава на 2УБАП (учебно-боен авиационен полк) Каменец и ВНВВУ „Георги Бенковски“ преминават през интензивно обучение. Благодарение на високата квалификация на преподавателите за този изключително кратък срок групата успява да усвои самолет L-39 ZA. През месец май са допуснати до полети и експлоатация на самолета, след което се завръщат в България с отлични резултати.
Първият от общо 12 доставени самолета е зачислен през септември 1986 г. във 2УБАП Каменец. През 1987 г. пристигат още 6 самолета и тренажор TL-39, който е монтиран на летище Долна Митрополия. За подготовката на останалия състав са назначени преподаватели по различните учебни дисциплини. От 11 септември до 11 ноември 1986 г. се провежда теоретичен курс.
Хорариумът от часове за отделните категории състав е различен по обем. За групата на летците е в размер на 166 ч., от които 111 ч. лекции и 55 ч. практически занятия. За ИТС (инженерно-технически състав) са предвидени 226 ч., от които 118 ч. лекции и 108 ч. практически занятия.
Инструкторите са от Чехословакия
Летците са разделени на две групи. Инженерно – техническият състав е обособен по специалности: по „Самолета и двигателя“, “Авиационно оборудване”, „Авиационно въоръжение“ и „Радиоборудване“.
Вторият курс за приучване на самолет L-39 ZA се провежда от 10 ноември 1986 год. до 25 април 1987 г. То преминава на два етапа, които се провеждат, първо, на летище „Долна Митрополия“, а след това на летище „Каменец“. Следващият етап е на летище „Каменец“. На летище „Каменец“ започва обучение и на курсанти на новия самолет.
Следват години на интензивна експлоатация на L-39 както в учебните, така и в бойните части, като постепенно се превръща в основен учебен самолет.
През 1990 год. са доставени още 18 машини. Те са разпределени в Долна Митрополия, Каменец, Щръклево, Добрич, Равнец, Безмер, Доборславци, Чешнегирово и Граф Игнатиево.
След 2000 год. всички самолети са съсредоточени основно в 12 учебна авиационна база „Каменец“. След 2006 год. авиобазата се пребазира на летище Долна Митрополия и се влива в състава на Военновъздушната учебна база „Георги Бенковски“.
В периода от 2007 до 2013 год. полетите с L-39 ZA са прекратени поради изтичане ресурса на самолета по календарен срок на експлоатация.
През септември 2012 год. бе сключен договор между Министерството на отбраната на България и „АЕРО Водоходи“ АД на Чехия за възстановяване на летателната годност и осигуряване експлоатацията на самолет L 39 ZA. Дейностите по капитално-възстановителния ремонт бяха извършени в авиоремонтния завод „Авионамс“ в Граф Игнатиево, съвместно със специалистите на „АЕРО Водоходи”.
Източник:armymedia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.