Главната съставна част на ракетния щит на Русия е Воткинският завод, разположен в предпланините на Урал. Заводът бе посочен като едно от най-успешните предприятия в отрасъла.
Родният край на „Тополите“ и „Искандерите“
Воткинският завод е един от няколкото руски предприятия, ангажирани с производството на междуконтинентални балистични ракети, и единственият, произвеждащ целия спектър от носители, намиращи се на въоръжение в руската армия. Става дума за основните ракети с наземно базиране „Топол-М“ и „Ярс“, ракетата „Булава“, създадена за атомните подводници, и системата „Искандер-М“ – най-новия тактически комплекс за сухопътните сили. Производството на тази сложна техника е обезпечено благодарение на развитата техническа база, която няма аналог в Русия.
По същество Воткинският завод – това е обобщаващо наименование за няколко предприятия: металургично, инструментално монтажно, заваръчно. Всички те, взети заедно, формират цял промишлен район, благодарение на който се е обособил стохиляден град, а всеки десети негов жител работи в този завод
Модернизацията
Снимка: ТАСС
Доскоро много от мощностите на завода попадаха в графата на технически остарелите, но през последните години те преминаха през съществена модернизация. Бе пуснат в експлоатация нов термичен цех, в който се прави закаляване на цялата продукция на завода. След обновяването на производството през 2012 г., в него бяха доставени нови електрически пещи, разходите за монтажа им достигнаха 10 милиона долара. Рязането на метала се прави с използването на съвременни нанотехнологии.
Лабораторията за леене на метал позволява да се постигне високо качество на сплавите, използвани за производството на ракети. Всички тези нововъведения значително повишиха репутацията на продукцията на Воткинския завод, през последните години практически напълно е изключена възможността за възникване на технически брак.
Модернизацията на предприятието откри пред него нови ниши, които досега нямаха нищо общо с военното производство. То и преди това произвеждаше продукция с гражданско предназначение, в това число и екзотична, например бебешки колички. Конверсията на ВПК през 90-е години принуди колектива на завода да усвоява принципно нови направления. Днес сред произвежданата продукция са стругове, оборудване за нефтената, газовата и атомната промишлености. През 2009 г. предприятието усвои производството на хидроамортизатори за атомните електростанции, а на следващата година произведе оборудването за първата в страната плаваща АЕЦ.
История и перспективи
Днешните съвременни заводски цехове почти по нищо не напомнят за онези ковачници и леярни, с чието изграждане през 1759 г. започва историята на Воткинския завод. Възникнали като частно предприятие, те били разположени в местност, богата на дървен материал, който давал евтина енергия, и пресичана от пълноводни реки, представляващи удобни транспортни магистрали. Скоро след това заводът станал държавна собственост и през следващите 100 години се специализирал в производството на висококачествена стомана за брони. През 1858 г. неговите майстори направили за катедралния Петропавловски събор в Санкт Петербург металната стрела, която и до ден днешен не е подменяна.
На границата на вековете заводът станал център на военното машиностроене, но апогея си той достигнал по времето на Съветския съюз. До средата на ХХ век той неизменно държал палмата на първенец като главен руски артилерийски арсенал. Произведените от воткинци оръдия активно постъпвали на въоръжение в съветската армия.
След 1957 г. мощностите на предприятието усвояват ракетното производство. При подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие през 1987 г. Воткинското предприятие е специално упоменато в текста на споразумението: американската страна получава правото постоянно да инспектира неговите цехове и да контролира стратегически важното производство. В наши дни Воткинският завод, както и преди, е собственост на държавата и е един от ключовите участници в изпълнението на държавната отбранителна поръчка. От 2013 г. той практически е удвоил производството на балистични и тактически ракети.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.