Руската армия се попълва със съвременни многоцелеви изтребители Су-30СМ. През пролетта на 2016 г. ескадрила от осем самолета бе сформирана в Черноморския флот в Крим, през есента две машини получи авиополкът в Ростовска област.
Неотдавна партида от Су-30СМ бе предадена и на самостоятелния щурмови авиополк на ВМФ на РФ в северната част на страната. През 2017 г. с такива изтребители ще бъде въоръжена Морската авиация в Балтика. До 2018 г. Въздушно-космическите сили на Русия ще получат повече от 30 самолета от този тип.
Су-30СМ участват активно в сирийската операция, като съпровождат фронтовите и стратегическите бомбардировачи на ВКС на РФ.
Както съобщава вестник “Известия”, включените в състава на Морската авиация на Северния флот самолети, освен с ракети клас “въздух-въздух”, ще бъдат въоръжени и със свръхзвукови противокорабни ракети Х-31. Според изданието сред задачите на изтребителите ще бъдат обезопасяването на Баренцево море от вражески самолети, ударни безпилотни апарати, крилати ракети и бойни кораби на противника. Освен това Су-30СМ ще могат да нанасят удари по РЛС, зенитни системи и други наземни обекти.
Потенциалът на “Криптоните”
През 2015 г. на въоръжение в армията и флота постъпиха повече от десет модернизирани и нови модели крилати ракети. Сред новодошлите интерес представляват семейството противокорабни и противорадиолокационни ракети Х-31АД (известна също като Х-31М, според класификацията на НАТО – AS-17 Krypton). Те са създадени в корпорация “Тактическо ракетно въоръжение” (КТРВ).
Разработката им започва още през 1975 г. “Криптон” е първата в света серийна ракета, оборудвана с комбиниран ракетен двигател. Неговите възможности позволяват на ракетата да осъществява полет на ниска височина (3-5 м) и при това да поддържа скорост от 2 Маха (над 2300 км/ч). Благодарение на това, в съчетание с високите маневрени качества, ракетата има значително по-високи шансове да избегне обектната ПВО и ефективно да порази избраната цел, независимо от противодействието на средствата за РЕБ на противника.
“Кой ли не се е опитвал да направи копие на ракетата Х-31, но вече няколко десетилетия никой не е успял: и Китай нямат подобен аналог, и САЩ, макар че американците се опитаха да купят от нас мишени, за да успеят да моделират Х-31”, разказва за ТАСС Борис Обносов, генерален директор на КТРВ.
С ракети Х-31АД са въоръжени самолетите от семейството Су-30/35 и МиГ-29К/35.
Снимка: Руслан Шамуков / ТАСС
Възможностите на Су-30СМ
Многоцелевият изтребител Су-30СМ е следващият етап в развитието на самолетите от семейството Су-30. Новата модификация е базирана на технологиите на експортния изтребител Су-30МКИ, но е адаптирана за руската авиация в частта си, касаеща бордовото радиоелектронно оборудване.
Изтребителят е оборудван с многофункционална радиолокационна станция “Барс”, система за дозареждане във въздуха, нови навигационни системи, разширен е съставът на апаратурата за управление при групови действия, а също така е усъвършенствана животоспасяващата системата.
Въоръжена с противорадиолокационните и противокорабни ракети Х-31 (до шест единици), машината има възможност да участва в операции по поразяване на ПВО на противника и унищожаването на негови кораби.
Су-30 в Сирия
Су-30 се представят великолепно при участието си във военната операция на ВКС на РФ в Сирия. За първи път за употребата на тези самолети в състава на авиогрупата стана известно на 12 октомври 2015 година. Изтребителите обезпечиха въздушното прикриване на всички полети на ударната авиация на Русия в арабската република.
Периодично Су-30СМ визуално регистрират в сирийското въздушно пространство самолети на ВВС на САЩ и американски ударни безпилотни летателни апарати. През ноември 2015 г. многоцелеви изтребители от този тип съпроводиха над Средиземно море и територията на Сирия стратегическите ракетоносци-бомбардировачи Ту-160. Успешното представяне на изтребителите в Сирия ще позволи и занапред да се увеличава броят на тези машини в редовете на въоръжените сили на Русия.
Текстът на руски език на сайта http://tass.ru/armiya-i-opk/3849938
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.