Как е свързано това събитие с историята на българите?
За съжаление дори български историци се оказва, че не знаят!
След подписването на Санстефанския договор, Великобритания обещава на Османската империя, че ще успее да й върне цялата географска област Македония и голяма част от населените с българи земи, при условие, че в замяна или като благодарност, остров Кипър премине от османско владение в британско!
Английските вестници и списания от март до август 1878 година ежедневно коментират тази тема и аз направих стотици снимки на статии и илюстрации по този въпрос. Предаването на властта на остров Кипър от турците на англичаните е илюстрирано и с издигането на британското знаме в Никозия.
По това време Британската империя е най-силната в света и никой не може да й се противопостави. Но мен силно ме впечатлява причината, поради която Англия не допуска в българската държава да се включат земите южно от Стара планина.
Английският дипломат показва на Берлинския конгрес стара английска карта, на която думичката “България” е написана точно между Дунава и Стара планина и няма нито буквичка извън този район. И това е основната причина!?!
А къде живеели българи е нямало никакво значение. На юг живеел “рум миллет” (гръцки народ), поради което измислили и Източна РУМелия. Много, ама много неща, свързани с българската история, открих в Британската библиотека за периода от Кримската война до Съединението, които в България не са известни.
Но за съжаление в неподходящо време. Защото, както се изразиха в Националната ни библиотека “Кирил и Методий” когато им дарявах копия от английски документи, ако съм бил открил тези неща преди 1990 година – сигурно щял съм да получа орден, а сега – щели да забранят показването им!?!
На снимката: копие от заглавна страница на “Илюстратед Лондон Нюз”, показващ издигането английското знаме в Кипър в замяна на връщането на Македония към Османската империя и разпокъсването на българските земи.
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.