Казармата от едно време не беше най-приятното място за живеене. Щеш не щеш отиваш
Ако си късметлия, не те пращаш на край света или в някое гнусно поделение… Нареждаш се на опашка – обръснат, спретнат, минаваш през медицински преглед и вече си войник – облечен, обут и настанен в строя на Българската народна армия.
Разпределят те в стая с около 20 – 30 легла на два етажа. Всички новобранци преминават през т.нар. индивидуално 45-дневно обучение, което завършва с клетва.
В началото, разбира се, е трудно – ред, дисциплина и гадни офицери. Ставането рано, хигиената – всички да ходят до тоалетните под строй, не си е работа за някой, който се е излежавал до обяд в събота и неделя.
Сутрешната проверка:
Обикновено започва към 5 ч. Новобранците ги събуждат обикновено с викове. За закаляване тичаш между 1 и 3 километра, маршируваш под строй, закуска и след това обратно на плаца. Междувременно трябва да си оправиш леглото, да се облечеш, изкъпеш и обръснеш. Който не е успял, лошо го чака.
„Щастливците” получават „непоряд” и се занимават с възможно най-гадната работа в казармата. Ако ти знае много устата, най-вероятно през цялото време ще се занимаваш с тях. След проверката следват учебни часове, обяд, почистване на оръжието, може и малко почивка.
Нарядите – неразделна част от казармата са въоръжени и невъоръжени. Първите 45 дни новобранците не пипат оръжие. Задълженията са прости – да се пази оръжието, да се сервира в столовата, да се чисти.
Денят завършва с вечерна проверка – подобна на сутрешната и така отново, и отново…
От време на време войниците се вдигат на учебна или бойна тревога. Целта е да се види колко бързо реагират, дали могат да напуснат помещението за по-малко от 5 минути, имитират се и бойни действия….
А сега… дали днешните младежи могат да издържат всичко това? Едва ли! Още при първата сутрешна проверка ще има закъснели, опърпани, заспали и изнервени физиономии, които ще докарат по-скоро инфаркт на офицерите, отколкото да ги научат на нещо. Върнете казармата!
Иван Велев, Варна, socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.