Федералната служба за миграция и бежанци да получава данните от телефоните на мигрантите, искащи убежище. Целта: да се установява “реалната идентичност” на кандидата. Това предвижда един оспорван берлински законопроект.
Възмутен съм от плановете на правителството”, казва Махмуд Ердем в разговор с ДВ. Той е адвокат и от 20 години консултира бежанци по въпросите, свързани с предоставянето на убежище в Германия. Според него, разчитането на данни от мобилните телефони или флашките на мигрантите е нарушение на личните права.
Ако този проектозакон влезе в сила, Федералната служба за миграцията и бежанците, която обработва молбите за убежище, би се сдобила с права, с които в момента разполагат само полицията и службите за чужденци – и то само в специални случаи. Става дума за това бежанците и мигрантите да бъдат принуждавани да разкриват паролите си за своите мобилни устройства. По принцип за подобна намеса съществуват много строги разпоредби. В момента законът я разрешава само в случаите, когато идентичността на определен човек не може да бъде осъществена чрез “по-меки средства”.
Следите в онлайн-пространството
Махмуд Ердем предполага, че сега някои от засегнатите мигранти ще се опитат да манипулират своите мобилни телефони така, че да не могат да бъдат разчетени техните данни за произход и идентичност.
Според редактора на специализираното компютърно списание “C’T” Фабиан Шершел обаче, това няма да попречи на службите за сигурност. “Хората неминуемо оставят следи в мрежата. Най-вече профилите в социалните мрежи са като отворена книга. Чатовете с близки и приятели също дават определена информация. Въпросът е в това дали човек използва всички тези мрежи от мобилния си телефон”, казва той. Освен това чрез апликацията Google-Maps може да се разбере къде се е намирало някое лице. Стига обаче тази функция да е била активирана. Източник на информация са и GPS-данните на снимките, заснети с телефоните. Но и те могат да бъдат скрити.
Спомени за “голямото подслушване”
“Не вярвам, че разчитането на данните от мобилните телефони може винаги да дава абсолютно точна информация за реалната идентичност на лицето. Дори и телефоните разговори дават само някаква отправна точка, но не и информация за това какъв паспорт е притежавал бежанецът”, казва ръководителят на правния отдел на правозащитната органицация “Про Азил” Бернд Мезович. Организацията смята, че законопроектът представлява “позорно загърбване на културата на гостоприемство”.
Мезович твърди, че проектозаконът за контрол върху мобилните телефони много напомня на един друг силно оспорван в миналото закон. “Това всъщност е същият закон, който Федералният конституционен съд осъди като “голямото подслушване” още през 2004 година”, казва Мезович. Освен това не е ясно кой в крайна сметка ще има достъп до така получените данни. “Дали пък службите за чужденците и търсещите убежище няма да предават данните на германски или дори на чуждестранни тайни служби?” Бернд Мезович е убеден, че в крайна сметка Федералният конституционен съд в Карлсруе ще се заеме със случая, ако този закон бъде гласуван в Бундестага.
Източник: dw.com
Документален филм на Борис Анзов
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.