“Илюшин 2”: “бомбардировачът от бетон”, всявал ужас сред Вермахта

"Илюшин 2": "бомбардировачът от бетон", всявал ужас сред Вермахта
От 20-те години на миналия век военното ръководство по цял свят се стреми да има самолет, който да може да оказва пряка подкрепа на войските на бойното поле.

При все това конструкторите, които се надпреварват в създаването му, напредват бавно заради тежестта на “летящия танк”, ниската скорост на полета и слабата защитеност. Ил-2 става отговорът на тези предизвикателства.

Една от ключовите поуки от Първата световна война е, че самолетът ще играе основна роля във военните кампании през новата епоха. С оглед на това през 1920-те и 1930-те години най-големите европейски страни заделят значителни средства и полагат големи усилия, за да разработят нови самолети, които биха могли да се използват за подкрепа на пехотата и танковете.

СССР започва да работи по своя “Щурмовик”, който е добре брониран и приспособен да извършва нападения и бомбардировки. При изпитанията обаче той се оказва прекалено тежък и бавен, за да може да бъде надежден самолет.

Войната се издига в небето

Опитите на конструктора Николай Поликарпов да създаде перфектния щурмови самолет не дават добри резултати на бойното поле. “Щурмовик Р-5Ш” носи бомби и има картечници, но му липсват “доспехи”, затова устойчивостта му е слаба. Това проличава по време на сраженията през Испанската гражданска война, когато е използван от Републиканските въздушни сили, а също и в Далечни изток в Русия, където участва в извоюването на победата над японците по време на битката при Халхин Гол.

Освен да има нападателна мощ, военните изискват самолетът да гарантира достатъчна защита на пилота и механиците. Основното препятствие е производството на бронираните плоскости, които са прекалено тежки и с тях трудно се работи. За да се направи дупка в стоманената облицовка на самолета, са се изхабявали две качествени бургии.

Проблемът е преодолян от Сергей Илюшин, който решава да се откаже от идеята да се поставят пластини, които само увеличават теглото на машината. Той прави стоманена обвивка на самолета.

Ил-2 е конструиран така, че двигателят, системата за охлаждане, резервоарите за горивото и екипажът да са във вътрешността на фюзелажа. Натоварен, при излитането самолетът тежи близо 5 тона.

Самолетният конструктор Сергей Илюшин и пилотът изпитател Владимир Коккинаки, 1942 г.

Самолетният конструктор Сергей Илюшин и пилотът изпитател Владимир Коккинаки, 1942 г.

Аркадий Шайхет/РИА “Новости”

Първият му полет е на 2 октомври 1939 година. До избухването на Втората световна война през 1941 г. се работи по отстраняването на дребни дефекти и по подготовката на самолетите за ефективно използване в битка.

Макар фабричните изпитания на Ил-2 да са преминати през 1940 г., военните продължават до последната минута да се колебаят дали да разчитат на него. Сталин решава съдбата на проекта, след като Илюшин му изпраща писмо, в което описва достойнствата на идеята си.

Още през първите етапи на войната пилотите на Ил-2 извършват нападения, без да разчитат на друг самолет да ги прикрива.

В мемоарите си пилотът на Ил-2 и герой на Съветския съюз Валентин Аверианов пише, че “макар обшивката на самолета да не защитаваше от 20-милиметрови зенитни снаряди и самолетните оръдия, тя отблъскваше много видове муниции”.

Пилотите вярват в здравината на самолетите си. При инцидент, който е документиран и е станал при последните подготвителни работи за излитане, син на пилот пита командира дали баща му ще загине на фронта.

Капитан Константин Холобаев вади служебния си пистолет и стреля в металната облицовка на кабината на Ил -2. Единствената следа, която остава, е по повърхността на боята. Капитанът посочва по-късно, че психологическият ефект от тази постъпка е бил насочен към пилота, а не толкова към детето.

Въпреки това Ил-2 претърпява големи загуби. При първоначалното въздушно превъзходство на германските ВВС (Luftwaffe) тежките съветски самолети са лесна плячка. Освен това Ил-2 е нов самолет и пилотите трябва да овладяват управлението му в бойни условия.

В началото на войната един Ил-2 е оцелявал средно при девет бойни полета.

Големите загуби се дължат отчасти на факта, че първоначално самолетът няма стрелец на опашката заради допълнителното утежняване. При по-късните модификации екипажът е увеличен, както и въоръжението, така че вражеските пилоти стават по-предпазливи при срещите си с Ил-2. Загубите сред стрелците на опашката обаче също нарастват, защото те не са така добре защитени като пилота.

“Самолет от бетон”, пилотиран от “маниаци”

На земята самолетите причиняват сериозни щети на вражеските сили, защото могат да хвърлят 400 кг бомби,  снаряди “Катюша” и да стрелят с 23-милиметрови оръдия.

Германската пехота кръщава Ил-2 с имена като “Касапина” и “Месомелачката”, “Железния Густав” и “Черната смърт”. Германските пилоти пък правят не толкова ласкави коментари и го наричат “самолет от бетон” или “бомбардировач от бетон” заради слабата му маневреност.

Впоследствие, когато съветските въздушни сили придобиват въздушно превъзходство, Ил-2 започва методично да унищожава сухопътните сили на Вермахта. Освен това показва безмилостна ефективност в морето: частите на съветските въздушни сили в Арктика използват Ил-2, за да потопят над 100 вражески кораба.

Успехите на Ил-2 обаче нямаше да бъдат възможни без героизма на екипажите.

По време на операцията по превземането на Кьонигсберг (сега Калининград), административния център на германската провинция Източна Прусия, пилотите от атакуващия съветски полк искат да се срещнат с пленници, за да ги разпитат за последиците от техните мисии.

За тяхна изненада, когато ги виждат, германските военнопленници започват да ги молят да пощадят живота им. Техните политически офицери им казали, че Ил-2 се управлява от екипажи от маниаци, които обичат да измъчват пленниците между мисии. Казали им, че те са маниаци, защото нормални хора не могат да прелетят над бойно поле през зенитния огън на височина 100 метра. /  bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.