Защо НАТО трепери от „Искандер”?

Защо НАТО трепери от „Искандер”?

Защо руските ракетни комплекси „Искандер” тревожат НАТО?

Те практически не оставят на противника шанс за отразяване на удара
На 10 октомври генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг критично коментирал разполагането в Калининградска област на руските ракетни комплекси „Искандер”: Всичко това съответства на поведение, което ние наблюдаваме от дълго време.”
Министрите на отбраната на 28 страни-членки на НАТО на 26-27 октомври ще обсъждат в Брюксел ситуацията с прехвърлените руски оперативно-тактически комплекси (ОТК).

Полският военен министър вече нарече разполагането на ОТК „Искандер” в Калининградска област „неадекватна реакция” на действията на НАТО. Латвия усили наблюдението по суша, въздух и море.

От руското МО отбелязали, че транспортирането на ОТК не е укривано.

В рамките на националната военна стратегия на САЩ и популярната на Запад концепция за глобален мигновен удар (Prompt Global Strike) се създават средства за на нанасяне на обезглавяващ и обезоръжаващ удар по центровете за управление и ядрените сили на противника (Русия, Китай, Иран и КНДР). Предполага се ракетите от ответния удар да бъдат унищожени от от американската ешелонирана система за ПРО.

Комплексите „Искандер-М” са неуловими за съществуващите и перспективни системи за ПРО. Управляемите ракети могат да бъдат снабдени с ядрена бойна глава са способни от Калининградска област да долетят до Германия. Ето защо Алиансът е така развълнуван от плановия марш на „Искандерите” в руската Прибалтика.

На Запад малцина се съмняват във възможностите на Русия. Полетното време на „Искандер” от Калинниград до Варшава е само две минути, а Варшана се надява на американските войски и на „Томагавките”. На 500 км от Калининградска област е беззащитният Берлин. И френският Le Monde констатира: „Русия пак е сама против всички”.

Британският The Observer пише за „Искандерите” в Калининградска област: „Във военен план това кардинално променя разположението на силите в региона. И и в политическо отношение е заредено със сериозна дестабилизация. Това не е различно от Карибската криза в регионален мащаб, при това в случая Москва разполага ядрени ракети редом със западния лагер, придобивайки стратегическо преимущество.

Разполагайки ОТК „Искандер-М” край своите граници, Русия принудително отговаря на враждебността на Запада.

СПРАВКА :

ОТК „Искандер” е предназначен за поразяване с висока точност на малоразмерни и площадни цели на далечина до 500 км. По бойната си ефективност комплексът значително превъзхожда руските и чуждите аналози (Lance, ATACMS, Pluton) по съвкупните възможности на еквивалентен ядрен боеприпас.

Комплексът е интегриран с различни системи за разузнаване и управление, като е способен да получава информация за целта от спътник, самолет-разузнавач или безпилотен летателен апарат.

Ракетата има малка отразяваща повърхност (технология стелт), управлява се от газодинамични и аеродинамични кормила. Траекторията не е балистична и е трудно прогнозируема. Голяма част от полета преминава на височина 50 км. След старта и близо до целта тя енергично маневрира с претоварване от 20 до 30g, което затруднява контрола от космоса.

Комплексът може да използва два типа ракети: аеробалистични 9 М723, летящи по квазибалистична траектория, и крилати 9 М728 или Р-500. Първите се използват за поразяване на площадни цели (с новата глава за самонасочване отклонението й е не повече от 5 м), а вторите са за поразяване с висока точност (отклонението е не повече от 1 м). Те практически не оставят на противника шанс за отразяване на удара.


Loading...

Източник:blitz.bg

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.