Американските зенитни комплекси Patriot не могат да защитят съюзниците в НАТО от руските ракетни комплекси “Искандер”, смятат експертите от Militarywatchmagazine.
От “Искандерите” най-много се опасява Швеция – разположените комплекси в руския анклав Калининград поставят летищата ѝ под заплахата от мигновено унищожение в случай на военен конфликт. А извеждането от строя на оперативните летища на НАТО в Северна Европа дава възможност на Русия бързо и с минимално съпротивление да спечели въздушно господство, смятат от Стокхолм.
Именно затова Швеция поръча от САЩ четири комплекса за ПВО Patriot и 200 ракети за тях – които следва да бъдат доставени до 2020 година. Между другото, предприемчивите американци се възползват от неврозата на скандинавците и са увеличили цената на “горещия товар” – сумата на сделката съставя 3,2 млрд. долара, отбелязват от “Российская газета”.
Въпреки това дори американските ракети не могат да противостоят на руските такива. Според опита от употребата на Patriot в Близкия изток и Афганистан Patriot е по-вероятно да удари жилищен квартал, отколкото въздушна цел.
По време на операция “Пустинна буря” американските зенитни комплекси демонстрираха пълно безсилие пред ракетите SCUD съветска разработка. Израелската армия опита да свали ирански безпилотен апарат с американски ракети. След два неуспешни опита трябваше дронът да бъде свален с помощта на вертолет. В Йемен Patriot не успяха да свалят и самоделни ракети.
Ако американската система за ПВО не е в състояние да се справя с подобни лесни заплахи, то как тогава възнамерява да противостои на “Искандерите”, снабдени с комплекси за преодоляване на ПРО, пита се изданието. Благодарение на голямото ускорение при изстрелването, непредсказуемата траектория и “стелт” технологиите си руските ракети са трудна задача и за най-добрите системи за противовъздушна отбрана. / bg.rbth.com
Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG военният портал на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.