Когато става дума за военни самолети с вертикално излитане и приземяване, разработени за първи път през 1960-те години, малко са изтребителите с толкова много общи черти като съветският Як-141 и американският F-35B.
F-35B е показан близо 12 години след Як-141. Дали пък американският изтребител с вертикално излитане и приземяване, разработен през 1990-те, не е копие на съветския военен самолет? “Руски дневник” се опита да разбере.
Концепцията на самолетите с вертикално излитане и приземяване
Със способността си да излитат от малки платформи и да “висят” във въздуха, за времето си самолетите с вертикално излитане и приземяване обещават да се превърнат в нов крайъгълен камък за развитието на военната авиация.
Най-ярките и най-успешни разработки (които не са без недостатъци) са британският “Бритиш Аероспейс Сий Хариър” (British Aerospace Sea Harrier), Як-141 и F-35B.
Як-141 е разработен за първи път в Съветския съюз през 1970-те години. Тъй като в СССР не разполагат с големи самолетоносачи като в САЩ, властите искат да създадат военен самолет, който да излита от малки платформи като например вертолетни площадки и противолодъчни кораби от Проекта 1123 като “Москва”, “Ленинград” и “Киев”.
Як-141 надминава предшествениците си (Як-36 и Як-38) и чуждестранните си конкуренти (“Хариър”, “Дасо Мираж IIIV”) и се включва в надпреварата за най-добър военноморски самолет с вертикално излитане и приземяване.
Съдбата обаче не е на страната на съветската машина. Многобройните инциденти, разпадането на Съветския съюз и последвалото прекратяване на финансирането слагат край на проекта. Изтребителят има четири прототипа, но така и не влиза в серийно производство.
През 1995 г. американският оръжеен производител “Локхийд Мартин” предлага да си сътрудничи с проектантското бюро “Яковлев” (разработчик на Як-141). Договорът приключва след една година, но е крайъгълен камък, тъй като е първият случай на военнотехническо сътрудничество между бившите непримирими врагове.
“Локхийд Мартин” получава от бюрото “Яковлев”цялата техническа документация за Як-141.
Малко след това САЩ изкарват прототип на изтребител с вертикално излитане и приземяване, наречен по-късно F-35B. Той поразително прилича на съветския Як-141.
Прилики и разлики
Дизайнът и конструкцията на Як-141 и F-35B са почти идентични. Разположението на отделението с вентилаторите и разположението на опашните греди спрямо подемния двигател е едно и също и в двата самолета.
Вертикалното излитане на F-35 обаче се различава доста от руския самолет.
Як-141 излита вертикално, защото има три турбореактивни двигателя: А Р79В-300 с подвижна дюза и два подемни РД-41 двигателя, разположени в отделението зад пилотската кабина.
Дизайнерите на F-35B прилагат сравнително проста и ефективна схема с помощта на “студен” подемен вентилатор, чиято трансмисия се задвижва от подемен двигател с въртяща се дюза.
Военно-техническото сътрудничество между “Локхийд Мартин” и “Яковлев” през 1990-те без съмнение изиграва роля в създаването на F-35B. Американците вземат много от своите съветски колеги. Да се нарече F-35B копие на Як-141 обаче би било преувеличено. F-35B е уникален модел.
Има ли бъдеще за самолетите с вертикално излитане и приземяване
За да може самолетите с вертикално излитане и приземяване да се превърнат в постоянен елемент за руските Въздушно-космически сили, е необходима по-напреднала технология.
Тези самолети имат безспорни предимства, като например възможност да излитат и да се приземяват на площ, не по-голяма от размерите на самия самолет, и способността им да “висят” във въздуха, а след това да завият и да отлетят встрани.
Отрицателните фактори обаче надхвърлят положителните им характеристики.
За пилотирането на този тип самолети са нужни висококвалифицирани летци.
Военният експерт Дмитрий Литовкин каза пред “Руски дневник”, че основният недостатък в използването на самолети с вертикално излитане и приземяване е фактът, че в момента вертикалното излитане и пилотиране са почти неуправляеми.
В миналото силните пориви на вятъра често издухвали самолетите и ги поваляли от самолетоносачите, което водело до много инциденти в съветските военноморски сили, казва експертът.
Самолетите с вертикално излитане и кацане имат по-малък капацитет и обсег на полета от останалите изтребители. Фактор са и разходите – при вертикалното излитане се харчи много гориво.
Освен това проектирането на този вид самолети е много сложно и скъпо.
В момента F-35B се използва от военноморските сили на САЩ. Цената на F-35B, по споразумение между “Локхийд Мартин” и американското военно споразумение от 2017 г., е $122 млн., което е повече от цената на другите модификации на самолета: F-35A струва $94,6 млн., а F-35C – $121 млн.
Освен това американските моряци, които използват F-35B, не оползотворяват уникалните им способности. Те излитат и се приземяват на стандартните площадки на големите самолетоносачи.
В САЩ има тенденция самолетите с вертикално излитане и приземяване да се заменят с конвертоплани като “Бел В-22 Оспрей” (Bell V-22 Osprey).
В Русия няма непосредствени планове за разработване на военен самолет с вертикално излитане и приземяване, казва Литовкин. Су-33 и МиГ-29К могат да излитат на кратко разстояние, което им позволява да работят от малки летища или къси площадки на самолетоносачи.
САЩ не разполагат със самолети с подобни възможности, казва Литовкин. В същото време руският хеликоптер Ми-26 може да изпълнява всички задачи на конвертоплана Bell V-22 Osprey, допълва той.
Източник: bg.rbth.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.